"Този, който правилно посочва грешките ми, е мой учител, онзи който правилно отбелязва верните ми постъпки е мой другар, този който ме ласкае е мой враг."
Сюн Цзе, китайски философ последовател на Конфуций
Животът , често ни подсигурява разнообразната компания от всички тези хора, не за да ни накара да го живеем трудно, а за да извади на повърхността точно онези качества, които ни превръщан в личности.
Поредици от сложни обстоятелства и конфликтни ситуации, трудни казуси и състояния подобни на задънена улица понякога толкова мрачни, че да ни изведат на кръстопътя на много радикални решения . Пътят никога не е равен, завоите са по-често остри и рядко има мантинела, която да те предпази от падане в пропастта. Изисква се кураж и вяра, изисква се постоянство и някаква вътрешна увереност, че решението е зад завоя или дори отвъд хоризонта - нашия собствен или на тези, за които живеем .
А вдъхновяващите имена в бизнеса отдавна са начертали правилния план за успеха – крайния резултат е това, към което всички се стремим, разнообразието идва от обстоятелствата и от това как реагираме на тях. Къде се намираме в нашата конфигурация от учител, приятел и враг. И най вече как да ги разпознаем.
В големият ни бизнес или житейски план се залагат най-често няколко важни момента:
1. Ясно дефинирай целите си!
Ясно е, че ако знаем какво искаме, много по-лесно и целенасочено ще трасираме пътя до него. С малки стъпки или с големи промени, които ни карат да рискуване, само ние знаем и имаме визия как да стигнем дотам, за където сме тръгнали.
Ако пътят е грешен, а ни липсва далновидност, за да го проумеем, ако начинът, който сме избрали да вървим ни води към ръба на пропастта - Учителят ще го подскаже, с жест или с дума.
Понякога просто те хваща и те спасява, защото няма време за обяснения. Приятелят те окуражава, защото вярва в теб, дори когато си изгубил сам вярата в себе си. А твоят враг няма да спре да ръкопляска, особено ако вече летиш в пропастта.
2. Поставяй си малки краткосрочни цели, за да постигнеш дългосрочните! Не губи никоя от поглед!
Всички знаем максимата „На дълъг път се тръгва с малки крачки !“ Повтарям си го всеки път, когато отивам на работа. Казвам го и на децата си, когато им предстоят големи изпити. С тези думи племенниците ми поемат, заедно с много други млади хора, всяка учебна година към Европа и света, за да завършат висшето си образование в едни от най- престижните университети.
Вярно е, че понякога големите постижения са сравними само със скокове, изпреварили времето си, но дългият път изисква преди всичко постоянство и да не изпускаш от фокус крайната цел. Ако умората надделее, ако успехът се бави или е едва забележим, е лесно да изгубим посоката, да си простим несвършена работа днес. Учителят ще забележи това и ще включи червената лампа.
Ще ни върне на пътя, дори без да ни се иска. Приятелят , ще ни подкрепи и ще ни посочи онези качества, които ще ни дадат сила и увереност да се върнем. Врагът ще е готов да ни приспи! С нежен жест ще затвори очите ни за всички възможности, които винаги има риск да пропуснем!
