Ласкател мой, враг мой

13 октомври 2019 г., 17:11
412

bikeriderlondon / Shutterstock

"Този, който правилно посочва грешките ми, е мой учител, онзи който правилно отбелязва верните ми постъпки е мой другар, този който ме ласкае е мой враг."
Сюн Цзе, китайски философ последовател на Конфуций

Животът , често ни подсигурява разнообразната компания от всички тези хора, не за да ни накара да го живеем трудно, а за да извади на повърхността точно онези качества, които ни превръщан в личности.

Поредици от сложни обстоятелства и конфликтни ситуации, трудни казуси и състояния подобни на задънена улица понякога толкова мрачни, че да ни изведат на кръстопътя на много радикални решения . Пътят никога не е равен, завоите са по-често остри и рядко има мантинела, която да те предпази от падане в пропастта. Изисква се кураж и вяра, изисква се постоянство и някаква вътрешна увереност, че решението е зад завоя или дори  отвъд хоризонта - нашия  собствен или на тези, за които живеем .

А вдъхновяващите имена в бизнеса отдавна са начертали правилния план за успеха – крайния резултат е това, към което всички се стремим, разнообразието идва от обстоятелствата и от това как реагираме на тях. Къде се намираме в  нашата конфигурация от учител, приятел и враг. И най вече как да ги разпознаем.

В големият ни бизнес или житейски план се залагат най-често няколко важни момента:

1. Ясно дефинирай целите си!

Ясно е, че ако знаем какво искаме, много по-лесно и целенасочено ще трасираме пътя до него. С малки стъпки или с големи промени, които ни карат да рискуване, само ние знаем и имаме визия как да стигнем дотам, за където сме тръгнали.

Ако пътят е грешен, а ни липсва далновидност, за да го проумеем, ако начинът, който сме избрали да вървим ни води към ръба на пропастта - Учителят ще го подскаже, с жест или с дума.

Понякога просто те хваща и те спасява, защото няма време за обяснения. Приятелят те окуражава, защото вярва в теб, дори когато си изгубил сам вярата  в себе си. А твоят враг няма да спре да ръкопляска, особено ако вече летиш в пропастта.
 
2. Поставяй си малки краткосрочни цели, за да постигнеш дългосрочните! Не губи никоя от поглед!

Всички знаем максимата „На дълъг път се тръгва с малки крачки !“ Повтарям си го всеки път, когато отивам на работа. Казвам го и на децата си, когато им предстоят големи изпити. С тези думи  племенниците ми  поемат, заедно с много други млади хора, всяка учебна година към Европа и света, за да завършат  висшето си образование в едни от най- престижните университети.

Вярно е, че понякога големите постижения са сравними само със скокове, изпреварили времето си, но дългият път изисква преди всичко постоянство и да не изпускаш от фокус крайната цел. Ако умората надделее, ако успехът се бави или е едва забележим, е лесно да изгубим посоката, да си простим несвършена работа днес. Учителят ще забележи това и ще включи червената лампа.

Ще ни върне на пътя, дори без да ни се иска. Приятелят , ще ни подкрепи и ще ни посочи онези качества, които ще ни дадат сила и увереност да се върнем. Врагът ще е готов да ни приспи! С нежен жест ще затвори очите ни за всички възможности, които винаги има риск да пропуснем!

3. По пътя към желаната цел внимавай какви компромиси си готов да направиш!

Възможно е, понякога дори трябва, да си готов на компромис за да постигнеш желаната цел. Както се казва в един филм „Мога да изям сухите кори от стария хляб докато се опече пресният за децата ми !“

Всеки успех изисква жертви, изисква подреждане на приоритети, при което някои иначе важни неща заемат място по-надолу в списъка. Това е неизбежно. Това е цената, която плащаме, за да променим живота си и този на хората около нас.

Но понякога животът ни изпраща изпитания и предизвикателството да направиш компромис със себе си, с личността и достойнството си, понякога дори със съвестта си!

Често пъти сам намираш изход от този проблем, защото твоят Учител е твоята съвест! Но дори и да се появи силно изкушение, ако си добър ученик , Учителят ще се появи, за да те спре като те накара да видиш нещата през неговите очи. Приятелят ще ти помогне да намериш друг начин, като те убеди че имаш качествата за това. А ако позволиш на изкушението да остане, то ще е идеалното основание за твоя Враг да ти посочи блясъка на измамното щастие, ако продадеш душата си на дявола. И може би най- бързо ще стигнеш до върха така, под звуците на аплодисментите . Въпросът е какво ще виждаш, когато се погледнеш в огледалото?

4. Прави си правилна самооценка!

Да знаеш кой си, откъде идваш и накъде си тръгнал, са може би най-важните житейски въпроси! Ако имаш отговор на тях, имаш реалната представа за себе си. Знаеш кои са силните страни и те са твоя най-ценен актив. Пазиш ги и развиваш, защото знаеш, че това е което те прави уникален и забележим сред другите. Учителят няма да те остави в застой, ще ти предлага и нови и нови начини за развитие като ти посочва какво още не ти достига. Ще премества линията на хоризонта по-напред, за да има към какво да се стремиш.  Приятелят познава твоя реален потенциал, знае колко много можеш и как бързо трябва да изгониш от съзнанието си израза „Не мога“. Врагът притворно ще ръкопляска за това, което вече си постигнал и ще се опита да те затвори в пространства с нисък таван, като те убеждава, че вече си в небето.

5. „Не позволявай на никого освен на самия себе си и на този, когото си избрал доброволно за свой Учител, да ти казва какво можеш и какво не!“

Това са думи на един руски милионер , започнал пътя си като талантлив цигулар - Алекс Яновски . Роден в Новосибирск , на 14 години, той решава, че ще промени живота си като стане прочут в целия свят. Свиренето на цигулка е единственото, което го отличава от останалите на този етап  и той залага на него. Става всяка сутрин в 5 часа и свири, докато дойде време за училище. Резултатът от старанието не закъснява и той печели националния конкурс на Русия за млади таланти. След като получава наградата, зад кулисите чува песимистичния коментар на член на журито: „ Е това беше, Алекс постигна всичко, което можа. След националната награда на Русия, едва ли има друга  перспектива за него!“

Прочетете целия текст в Мениджър Нюз.

Ключови думи:
Коментари