Малките деца мислят само в категории тук и сега – какво могат да видят или да докоснат и какво се случва точно в този момент. Ако скриете играчка от погледа им, за тях тя изчезва и спира да представлява интерес. Това е пример за конкретно мислене.
То ни следва през целия живот. И като възрастни често предпочитаме да видим как точно се сглобява новият шкаф например, да пробваме шапката, която ни харесва, вместо само да си представим как би изглеждала на главата ни.
Въпреки това, с порастването детето започва да мисли за нещата, без задължително да трябва да ги види и пипне, става възможно да разсъждава над дадена ситуация, да отговаря на въпроси като „Какво би станало, ако…?“.
Детето започва да мисли за идеи и понятия, които имат малка или почти никаква връзка с „тук и сега“. Това абстрактно мислене играе много важна роля за ученето и придобиването на социални умения. Абстрактното мислене е в основата на логическите съждения, решаването на проблеми, организирането, планирането и анализирането.
Учителите още в начален етап работят с децата, за да ги стимулират да развият своето абстрактно мислене. Малките ученици започват да изпълняват задачи, където мисленето като процес заменя конкретни физически действия.
Вместо да смята, подреждайки пръчици например, детето пресмята резултата, изписвайки цифри в тетрадката си. Така след няколко години детето вече може да работи с теории, да решава математически уравнения, да разсъждава по даден проблем, да прави логически заключения.
Всяко дете минава през едни и същи етапи на развитие от конкретно към абстрактно мислене и в една и съща последователност. Само скоростта е различна.
