Когато слушаме музика, било то концерт на Бах или най-новите поп хитове в Spotify, нашият мозък не чака пасивно разгръщането на песента. Ако дадена музикална фраза се отличава с неразрешено или несигурно качество, то сивото ни вещество автоматично предрича как ще приключи мелодията.
По-рано специалисти смятаха, че мозъкът ни възприема музикалните фрази, отчитайки онова, което вече е чул – т.е. той не предполага какво би могло да последва. Според ново изследване, публикувано в Psychological Science, мозъкът ни взима предвид чутото, за да разбере какво ще последва за в бъдеще.
„Мозъкът винаги е една крачка напред и предвкусва онова, което тепърва ще се случи – казва Нийлс Хансън от Орхуски институт за напреднали изследвания и един от двамата водещи автора на научния труд. – Това откритие поставя под съмнение предишните предположения, според които музикалните фрази се възприемат за завършени едва когато започне следващата фраза.“
Хансен и колегите му фокусират своето изследване върху една от основните единици в музиката – музикалната фраза (поредица или мотив от звуци, които образуват специфична музикална „мисъл“ в рамките на мелодията). Музикалната фраза, подобно на изречението, е кохерентна и завършена част от по-голямото цяло, но понякога може да приключи с известна несигурност за онова, което предстои след нея. Изследването показва, че слушателите използват тези моменти на несигурност (или висока ентропия), за да определят къде приключва едната фраза и започва другата.
„Знаем съвсем малко за начина, по който мозъкът определя началото и края на нещата – казва Хансен. – В случая музиката представлява идеалното място, на което можем да измерим нещо, което принципно е трудно за измерване, а именно – несигурността.“
За да изучат способността на мозъка да предрича дадени неща, изследователите карат 38 души да слушат хорални мелодии на Бах нота по нота. Участниците можели да спират на пауза и да пускат музиката отначало с натискането на интервала на клавиатурата. Те са знаели, че впоследствие ще бъдат проверени колко добре са запомнили мелодиите. Това позволява на изследователите да използват времето, в което хората прекарват над всеки тон, като индиректно мерило за разбирането им на музикалното фразиране.
Във втори експеримент 31 различни участници слушат същите музикални фрази и определят колко завършено звучат. Хората оценяват мелодиите, завършващи на високо ентропични тонове, за по-завършени и се застояват при тях за по-дълго време.
„Ние успяхме да докажем, че хората са по-склонни да възприемат високо ентропичните тонове за завършек на музикалната фраза. Това е едно основно изследване, което хвърля повече светлина върху начина, по който човешкият мозък се сдобива с ново знание – не само от музиката, но и когато става дума за език, движения или други неща, които се случват в рамките на период от време“, казва Хейли Крагнес, изследователка от университета в Скарбъроу, Торонто, и вторият водещ автор на статията.
В дългосрочен план изследователите се надяват, че техните резултати ще оптимизират общуването и взаимодействията между хората или хвърлят повече светлина върху начина, по който музикантите могат да подгряват или подвеждат слушателите.
Изследването е публикувано в Psychological Science.
Източник: Medical Xpress
