Силният звук може да облекчи чувството на самота, сочи ново изследване на университета „Джеймс Кук“.

Според учените хората, които са социално изключени, предпочитат по-силни звуци, включително музика и фонов шум, за разлика от онези, които се чувстват социално приети. Това означава, че по-високите звуци биха могли да помогнат за преодоляването на усещанията за изключеност.

„Шумните звуци са предпочитани при социално изключване, освен това са ефективни при облекчаването на отрицателните психологически ефекти на социалното изключване, включително социална болка, чувство на гняв, самота и влошено настроение“, казва д-р Адам Уанг, водещ автор на проучването от университета „Джеймс Кук“.

„Изглежда предпочитанията към по-шумни звуци не са стимулирани основно от физиологически причини – например желанието да получим по-силно сензорно удоволствие от силната музика, а от нуждата за социална връзка.“

Това изследване е особено важно, тъй като в момента хората по цял свят се опитват да преживеят и/или да се възстановят от социалната изолация в резултат от кризата с COVID-19.

“Самотата е широкоразпространена и скъпа. Така например тя би могла да се разглежда като психологическата версия на хроничната болка, да разсейва хората и потенциално да пречи на продуктивността им", допълва д-р Уанг. Във времената на COVID последиците биха могли да бъдат по-сериозни – например невъзможност да се толерира самота по време на локдауни или наложени карантини може да доведе до нарушаване на протоколите за социално дистанциране.

„Звукът е особено удобна и безплатна алтернатива, която би могла да помогне при тези обстоятелства", казва още той.

Според д-р Уанг причината за това е, че звукът предава усещане за междуличностна близост с останалите.

„Звукът отразява физическата и социална близост с останалите хора – казва той. – Според нас това се дължи на факта, че по-оживените места са по-шумни от по-пустите. Освен това хората са по-приказливи сред своите приятели и по-тихи сред непознати. Т.е. с течение на времето силните звуци биха могли да ни припомнят за по-оживените събития, както и за хората, с които сме близки.“

Източник: Medical Xpress

Изследването е публикувано в Personality and Social Psychology Bulletin.