Постоянно отлагах това решение. Един ден обаче и този ден дойде. Щом Бил, съпругът ми, замина за работа, събрах багажа си, грабнах 2-годишния си син под мишница и напуснах семейното ни жилище. Отидох при родителите си. Мама ме посрещна и ми даде обещание, че тя и татко никога няма да ни оставят, че ще ни помагат винаги и във всичко.

"Имам само една молба", каза тя. "Моля те, преди окончателно да се разделиш с Бил, направи следното". Мама взе лист хартия и го постави пред мен. След това тегли една вертикална черта през средата му. Помоли ме в първата импровизирана графа да напиша нещата у него, които ме дразнят до такава степен, че просто повече е невъзможно да се живее с него. Във втората колонка трябваше да напиша положителните му качества. Знаех, че вторият списък ще е мнооого по-къс.

Първата колонка ми беше пределно ясна.

  • Постоянно разхвърля вещите си.
  • Никога не казва къде отива.
  • Когато седнем на масата, издава шумни звуци и понякога се държи неприлично.
  • Никога не ми подарява хубави подаръци.
  • Той е небрежен и доста стиснат.
  • Не ми помага с домакинските работи.
  • Вечно мълчи и не общува с мен.

Този списък стана дългичък и мястото на листа свърши. Вече имах доказателството, че нито една жена на света не би останала с такова чудовище под един покрив.

Cъс самодоволна усмивка казах на мама: "В другата колонка трябва да опиша положителните му качества, така ли?" Но тя ми отговори, че и така си знае кои са му силните страни. Помоли ме да опиша моите реакции, възникващи при проява на всеки от недостатъците му. Срещу всяка точка от лявата страна – какво точно съм направила аз в отговор на поведението му. Това се оказа по-трудно, отколкото мислех. Изобщо не очаквах да стане дума и за мен. Но знаех, че майка ми няма да ме остави на мира докато не изпълня и тази част от заданието. Така че започнах да пиша.

Какво правех аз в отговор на дразненията?

  • Изнервях се.
  • Крещях и плачех.
  • Беше ме срам да съм до него.
  • Играех го мъченица.
  • Исках да съм се омъжила за някой друг.
  • Смятах, че заслужавам повече.
  • Като цяло, той не беше достоен за мен.

И този списък стана безкраен. Тогава мама взе листа и го разряза на две по вертикалната линия. Накъса частта с недостатъците на Бил и я хвърли в кофата за боклук. Подаде ми списъка, който се отнасяше за мен, и ми каза: „Вземи този списък, върви у вас и помисли върху него днес. Детето нека остане при нас. После ела и ако твърдо си решила да напуснеш Бил, ние с баща ти ще те подкрепим безусловно".