Когато в семейството има повече от едно дете, винаги съществува риск малчуганите да са с характери в двете крайности. Единият например може да е тих и спокоен, а другият – експанзивен и дори арогантен.

Между тях са родителите, които имат за задача да потушават всеки зародил се конфликт, да поддържат приятелството и доверието, и не на последно място – да се погрижат да създадат здравословен баланс и хармония в дома. Възможно ли е това?

Отговорът е: „Да!“. Но не си мислете, че е лесно. Напротив – изисква се много труд и постоянство, изключителна деликатност и дипломатичност, и най-важното – доверие в децата. И в двете деца!

Ето и няколко полезни и ценни съвета на психолога Розана Ширали, които могат да ви помогнат да постигнете всичко това. Пак казваме – няма да е лесно, но не бива да се предавате!

Снимка: Shutterstock

Ако детето тормози, то изразява дискомфорт

Ако едното дете се държи арогантно, то със сигурност крие чрез това поведение своето неразположение. „Това съвсем не означава, че е разглезено. По-скоро то не може да се справи със собствените емоции и при него понятията „граници“ и „правила“, не сработват“, обяснява психологът.

Понякога подобно поведение се поражда и по съвсем конкретен повод – например някаква нередност в семейните отношения. „Може би родителите не прекарват достатъчно време с такова дете и то не знае как да изразява емоциите си. Или пък в семейството се е родило бебе, което автоматично нарушава установения вече баланс в отношенията. Възможна причина е и напрегнатата и силно обтегната връзка между родителите, разпалваща се от най-малкото нещо и минаваща в спор и крещене помежду им. Във всички тези случаи детето с поведението си се опитва да изпраща сигнали и в същото време излива гнева и агресията си върху най-слабия приятел, брат/сестра, връстник“, казва Ширали.

Защо родителите трябва да разберат причините за гнева

Те са длъжни да спрат по-авторитарното дете, когато то опитва да прояви своя характер и да тормози братчето или сестричето си. „Това обаче не трябва да става със сила и заплахи. Родителите трябва да го спрат, да го погледнат в очите и да му кажат спокойно, но твърдо „Не прави това!“. Но не бива да го унижават и злепоставят пред по-тихото дете, защото това не помага“, твърди психологът.

Според Ширали много важно е също така да се опитат да разберат и причините за това поведение. Понякога те могат да бъдат много лесно разрешими, което да сложи бързо край на конфликта. Друг път зад агресията може да се крие нещо по-дълбоко, но след като знаят какво е то, ще могат и да реагират адекватно.

При всички случаи трябва да се подходи много деликатно в тази ситуация, защото соченето с пръст и позицията „Ще правиш, каквото аз ти кажа“, могат още повече да наранят и ядосат агресивното дете и то да приеме като основен виновник за това положение своя брат или сестра. Това е в състояние да сложи край на приятелството и разбирателството им за доста дълъг период.

Как да се подходи с по-тихото дете

То определено е в по-неизгодната ситуация, затова на първо място трябва да проявите разбиране за страданието му.

„Когато казвате „Осъзнавам, че ти е много тъжно, но знаеш ли, че и аз имах такъв случай като дете и наистина се почувствах много зле“, вие наистина му помагате да преодолее разочарованието си. Но трябва да се научите не само да му съчувствате, а и да го изслушвате, защото със сигурност то има какво да ви каже. И в това, което ще ви каже, най-вероятно ще намерите решение на проблема, разгорял се между двете деца“, обяснява психологът.

Снимка: Shutterstock

Направете симулация под формата на игра

За да осигурите на детето по-голяма сигурност, може да направите нещо като симулация на подобен конфликт у дома. В този случай мама или татко ще изпълнява ролята на агресора. Виждайки и изпитвайки на собствен гръб такава атака, със сигурност децата ще преосмислят поведението си и постепенно ще започнат да се отнасят по-внимателно помежду си.

След тази игра, задължително ги питайте как са се почувствали, какво са изпитали, за кое им е станало обидно и какво биха променили, ако имаха възможност. Важно е предварително да ги предупредите, че това е само игра, за да не приемат вашето отношение като истина. Но пък така ще успеете да намерите поне няколко работещи решения за конкретния конфликт или хронично поведение на единия над другия.

Най-добрата стратегия е да играете всички на тази игра. „Но оставете малките да бъдат водещи, за да успеят сами да разрешат сблъсъците си. Намесете се само в краен случай“, съветва Ширали.

Задачата ви като родители е не само да контролирате тези ситуации, но и да насърчите децата да си сътрудничат и спазват правилата. Много полезни в това отношение са и игрите, които изискват да се играе в екип, и неусетно сплотяват, оставяйки враждите, деленето и различията зад гърба.

По материали от Nostro figlio / Новите родители