Какво можем да научим от суперхората сред нас?

01 август 2019 г., 13:00
886

lassedesignen / Shutterstock

Хората са генетично разнообразни същества. Някои са родени с невероятни възприятия – неврологични дарби, които един ден биолозите е могат да предоставят и на всички човеци. Наистина ли обаче бихме искали да притежаваме тези качества на супер хората, пита io9?

Повечето от вас вероятно са запознати със савантите и необикновените им когнитивни способности, както и с хората с невероятни, сякаш свръхестествени умения да запомнят дадени неща. Съществуват обаче и други неврологични дарби, които са по-малко известни.

В своята статия за Aeon Magazin психологът Майкъл Баниси описва някои от тези „състояние“, включително „огледална синестезия“ (при нея хората буквално чувстват начина, по който другите преживяват нечие докосване), „супер-разпознаване“ (невероятното умение да помниш лица) и случаи на крайно чувствителни езици (при тях хората възприемат вкусовите характеристики на дадени продукти много по-силно).

Вероятно на пръв поглед и вие бихте искали да имате подобни качества. Като повечето неща в живота обаче, да притежаваш нещо в изобилие често може и да е неприятно. Да вземем за пример хората с чувствителни езици. Както Баниси отбелязва, повечето дами с това състояние са крайно слаби, вероятно вследствие на факта, че вкусовите им рецептори са прекалено силни. Високият интелект пък често е придружен от негативни психологични състояния (вижте Джон Наш например).

От друга страна обаче, тези неврологични странности могат да доведат и до промяна в психологията. При това за добро.

Така например според Баниси е възможно хората с огледална синестезия да започнат да третират тялото на друг човек така, сякаш то е тяхното собствено. Те могат да се възприемат за „естествени съпричастници“. Това може и да е за добро, и за лошо. А защо не и двете едновременно?

Ето какво пише Баниси по въпроса:

Благодарение на проучванията, които направих заедно с Джейми Уорд, професор по психология от Университета на Съсекс, открих, че хората с огледална синестезия показват по-високи нива на емоционално реактивна емпатия – т.е. това е възможността да разбират и споделят чувствата на другите. Според друго изследване, в което съм участвал и което е публикувано в Journal of Neuroscience (2011), хората с огледална синестезия умеят много по-добре да разпознаят лицевите емоции на хората по снимки – например усмивка, мръщене, почуда, угриженост и т.н. – от останалите.

Всичко това звучи наистина интересно, поне по отношение на „моралните подобрения“, които могат да бъдат нанесени върху хората. Може би най-добрият начин да накараме някой да съчувства на друг е като го накараме по биологичен път да се постави на мястото му.

Коментари