Как влияе захарта на мозъка

27 октомври 2018 г., 20:30
1323

Почти като наркотик. Снимка: Shutterstock 

Представете си чиния, пълна с хрупкави захаросани бисквити, торти с глазура, пухкави понички и хрупкави захарни фунийки, отрупани със сладолед. Устата ви се пълни със слюнка дори при самото им споменаване. Чудили ли сте се някога какво се случва в мозъка, което прави сладките неща така неустоими?

„Захар“ е общ термин, който обозначава молекулите, които химията нарича „въглехидрати“. Глюкоза, фруктоза, сукроза, малтоза, лактоза, скорбяла – всички те са видове захар.  Захарта не се среща само в сладкишите и десертите, тя присъства и в доматените сосове, зърнените закуски, подсладените напитки. Ние непрекъснато поглъщаме захар. Затова е важно да знаем как въздейства тя върху мозъка ни. Какво се случва, когато усетим познатия вкус върху езика си? Дали хапването на малко захар ни кара да искаме все повече?

Когато хапнете лъжичка мюсли, захарите, които съдържа то, активират рецепторите за сладко върху езика ни. Тези рецептори изпращат сигнали до мозъчния ствол, откъдето той се разклонява към много области в главния мозък, една от които е мозъчната кора. Различни области от нея обработват различни вкусове – горчиво, солено, умами, и в нашия случай – сладко. Оттук сигналът активира системата за възнаграждение в мозъка. Тази система е верига от електрични и химични пътища, които минават през няколко различни мозъчни области. Това е сложна мрежа, но позволява да отговорим на един прост подсъзнателен въпрос: „Трябва ли да го направя пак?“

Сладкото, приятно чувство, когато отхапете парченце шоколадова торта – това е системата за възнаграждение, която ви казва: „М-м-м, да!“. И тя не се активира само от храна. Общуването, сексът и наркотиците са само няколко примера за преживявания, които активират същата система.

Но прекомерното активиране на тази система задейства поредица от неприятни преживявания: загуба на контрол, ненаситно желание и повишен толеранс към сладкото.

Да се върнем на хапката мюсли. Тя слиза в стомаха и преминава в червата. Там също има захарни рецептори, но те не подават сигнали за вкус, но съобщават на мозъка ви, че сте сити – или че организмът ви трябва да произведе повече инсулин, за да се справи с излишъка от захар, който сте поели.

Основната „валута“, с която работи системата ни за възнаграждение, е невротрансмитерът допамин. В главния мозък има множество рецептори за допамин, но те не са разпределени равномерно.

В някои области има гъсти скупчвания на рецептори. Тези допаминови „горещи точки“ са част от нашата система за възнаграждение. Наркотици като алкохола, никотина или хероина претоварват системата с допамин, карайки някои хора непрекъснато да търсят същия прилив на удоволствие или с други думи – да станат зависими.

Захарта причинява сходна реакция, макар и не така силна, както при наркотиците. Захарта е сред рядко срещаните храни, предизвикващи допаминова реакция. Човек не може да получи подобен ефект от, да речем, броколи, което обяснява защо е толкова трудно да приучим децата да ядат зеленчуци.

И като говорим за здравословни храни, нека си представим, че сте гладни и искате балансирано ястие. Ядете и допаминовите нива в горещите точки се покачват. Но ако ядете същото ястие всеки ден, в продължение на известно време, равнищата на допамин ще се покачват все по-малко, докато накрая ще спаднат напълно. Причината е, че когато става дума за храна, мозъкът ни е еволюирал така, че да обръща специално внимание на новите и различни вкусове. Защо?

По две причини: първо, да разпознае дали дадена храна е развалена, и второ, защото колкото по-разнообразно е храненето ни, толкова по-вероятно е да приемем всички хранителни вещества, от които имаме нужда. За да поддържаме това разнообразие, ние трябва да търсим нови и различни храни. Ето защо нивата на допамин спадат, когато свикнем с дадена храна. Да се върнем на ястието.

Какво ще стане, ако на мястото на онова здравословно, балансирано ястие, хапнем нещо, пълно със захар? Ако ядете захар рядко и не по много, ефектът е подобен на този от балансираното ястие. Но ако ядете твърде много, допаминовата реакция не намалява. С други думи, яденето на много захар продължава да носи възнаграждение. Така захарта действа по начин, подобен на наркотиците. И това е една от причините много хора да изглеждат пристрастени към сладкото.

Помислете от ново за всички видове захар, които редовно консумираме. Всяка от тях е уникална, но винаги, когато консумираме някаква захар, в мозъка като редица домино се задейства веригата, която води до чувство на наслада. Твърде много, твърде често, и нещата лесно излизат от контрол. Така прекомерната консумация на захар може да има пристрастяващ ефект, но парче торта от време на време не може да навреди.

Източник: TED (Видео)

Ключови думи:
Коментари