Има две основни хипотези в официалната медицина, които обясняват защо акупунктурата – традиционното лечение чрез убождания с тънки игли, работи.

В последните години обаче учените стигат до извода, че нито една от тях не е валидна.

В изследване, публикувано през 2010 г. в научния журнал Nature Neuroscience, професор Мейкън Нидъргард от Рочестърския университет в САЩ разглежда и двете, обяснявайки защо те са неверни.

Според едната версия игличките възбуждат нервните влакна, които отговавят за усещането за болка. Така се активира част от главния мозък, която нарежда отделянето на ендорфини, естествени болкоуспокоителни. И чувството за болка изчезва.

Привържениците на другата хипотеза смятат, че ключов фактор при акупунктурaта е внушението и самовнушението – като цяло, психологическата страна на терапията, задействаща т.нар. „плацебо ефект“.

Според Нидъргард и двете хипотези не могат да бъдат верни, защото убожданията не предизвикват допълнителни болезнени усещания, а от друга страна без забождане на игли терапията не работи.

Според учения минитравмата, предизвиквана от иглите, провокира локално повишаване на концентрацията на аденозин, също естествено обезболяващо. Той е доказал твърдението си чрез опити с мишки.