Ниското самочувствие е сред най-често срещаните проблеми на хората, които търсят помощ при мен, споделя психологът Уил Уилямс на страниците на PsychCentral. То може да превърне живота в поредица от самосбъдващи се пророчества. Хората с ниско самочувствие често вярват, че никой не е способен да ги обикне или никога няма да получат признание. И с действията си несъзнателно се стремят затвърдят дълбокото си усещане, че „нищо не струват“. Това поведение психолозите наричат „самосаботаж“. 

Поредният партньор си и отива, трудът е неоценен, дори непознатите по улицата се държат зле. Налице е порочен кръг: най-лошите опасения на хората с ниско самочувствие се оказват верни. 
Как да излезем от този порочен кръг? 

Разпознайте самосаботажа в бездействието
Много хора го правят. Вместо да участват активно в живота, ниското самочувствие кара хората да стоят леко встрани и да оставят нещата просто да се случват, без всякаква намеса или усилие. 
Например, явява им се страхотна възможност за работа. И хората с ниско самочувствие се улавят, че започват да измислят оправдания, за да забавят кандидатстването и да чакат, докато възможността просто не отмине.
Важно е да разпознаваме поведението, което ни пречи, независимо каква форма приема. 

Водете дневник, за да бъдете наясно 
Ако записваме начините, по които запълваме времето си, начина, по който се чувстваме и мотивациите зад всекидневните си действия, можем наистина да станем по-наясно със себе си. Проблемът с ниската самооценка е, че често тя е толкова непоклатимо сигурна вътре в нас, че дори не осъзнаваме как ни се отразява и как нашите решения отразяват вярванията ни за себе си. 
Например, може непрекъснато да отстъпваме на някой по-властен човек в живота си, дори и това да ни прави по-нещастни, отколкото бихме могли да бъдем. Това, което ни се струва като опазване на мира или по-леко отношение може да се окаже още един начин да работим срещу собствените си интереси. Дневникът е един добър начин да проследим подобен тип поведение. 

Развийте навици, които ви правят по-уверени
Умението за преживяване на настоящия момент, което медитацията развива, помага на хората да станат по-наясно с начина, по който се задействат емоционалните им реакции, намалява стреса и изгражда увереност. Физическата активност също има подобно благотворно въздействие. Но най-важното е да предприемем първата стъпка, като си докажем, че не сме прави по отношение на себе си. Трудността на тази задача е в основата на самосаботиращото поведение. 
Понякога, когато искрено вярваме колко сме „зле“, да положим съзнателно усилие просто да излезем отпред, е най-доброто, което можем да направим – независимо колко некомфортно е в началото. Припомнете си, че всяко умение се придобива с практика и няма как да сте добри от първия път. 

Митът за силата на вродения талант е навредил на много от нас. И най-надареният човек трябва да прекара часове в усъвършенстване на занаята си. И най-забавният младеж в компанията често „се дъни“ в първия си опит като стенд-ъп комик. Постоянството е това, което му помага след време да хвърля цялата зала в смях. 
Ако преодолеем първоначалното съмнение в себе си, това ще ни помогне да отделим времето, за да изградим навици, които ни дават увереност. Това е важна стъпка, която ще ни помогне да се отдалечим от навика да саботираме себе си и да изградим здравословната самооценка, от която се нуждаем. 

Източник: PsychCentral