За повечето родители е трудно да разберат дали малките им деца изпитват болка или не. Бебетата плачат изключително често. Как да разпознаем дали има някакъв проблем или не? Ново изследване проучва колко добре 333 възрастни разпознават дали дадено бебе плаче от болка в зависимост от звуците, които издава, пише Science Alert.
Участниците в експеримента е трябвало да чуят аудио записи на 5- до 10-месечни бебета и да кажат дали плачат, защото са гладни, отделени от родителите си, получават ваксинация, нахранени са или просто си играят. Оказва се, че възрастните ясно разпознават, когато бебето има някакъв проблем, но не и какъв точно е той.
Умението ни разпознаваме тяхната болка се е развило естествено от еволюционна гледна точка, коментира Джули Грос-Луис, психолог от Университета на Айова. „Съществуват хипотези, според които негативните вокализации имат директен ефект върху вниманието на слушателя.“
Вярвате или не, дълги години медицинските професионалисти са вярвали, че бебетата просто не изпитват болка. Очевидно, те са грешали, и много мъничета са били изложени на ненужни страдания, тъй като не са били лекувани подобаващо. Въпреки че това вече не е така, ново изследване открива, че докато повечето бебета са подлагани на 11 болезнени процедури всеки ден в интензивно отделение, по-малко от 40 процента от тях получават някакви болкоуспокоителни. „Нуждаем се от по-добри методи, чрез които да измерваме болката на бебетата, ако искаме да разработим по-ефективни лечения“, допълва Ребека Слейтър, невроучен от Университета на Оксфорд.
Слейтър използва снимки на мозъка, за да надникне в съзнанието на новородените и да подобри контрола над болката. Чрез функционална магнитно-резонансна томография тя показва, че „бебета притежават сензорите и емоционалния капацитет, за да изпитват болка по същия начин, по който и възрастните хора.“ След това тя проучва дали може да се използва морфин за облекчаването на техните страдания. „Склонни сме да подценяваме болката при бебетата. Отчасти това е така, тъй като е трудно да я измерим – коментира Слейтър. – Те не могат да ни кажат къде ги боли, трудно е да преценим дали лекарството работи или не.“
Слейтър и нейните колеги се опитват да променят това, като показват, че мозъка на бебето се активира по време на болезнени процедури. „Въпреки всичко знаем изключително малко за това кои части от мозъка на мъничетата са свързани с изпитването на болката и как тази информация се интерпретира“, казва още тя.
Всичко това е от особено голямо значение, тъй като болката в ранното детство може да има дълготрайни поведенчески и когнитивни ефекти. В това число – промяна в микроструктурата на мозъка, по-слаби когнитивни резултати, когато малкият вече прохожда и по-нисък коефициент на интелигентност.
Вижте видеото по-долу, в което Слейтър разказва по-подробно за своето изследване:
