Всяка уговорена среща се проваляше. Един от мъжете хвана пневмония и отмени уговорката. Друг напусна страната, тъй като баба му от Италия получила инфаркт. Джейн реши да опита със запознанства по интернет, но не ѝ хареса.

Накрая ѝ дойде до гуша и си каза: „Не ми трябва мъж. Ще се захвана с учене. Ще си взема и куче!“

Записа онлайн курс по китайски. Свърза се с някои стари приятелки. Тръгна на театър. Започна да се радва на живота. Взе си кученце.
Сами ще познаете какво стана после. В деня, в който се освободи от фикс идеята за партньор, заваля порой от мъже.
Привлекателен съсед спаси палето от падане през парапета на стълбите и я изведе на кафе.
Приятел от гимназията я издири във Фейсбук, въоръжен с обичайното „Тъкмо се разведох, а ти си единствената, която съм обичал“.
Братът на хазяина ѝ се отби да смени една крушка и остана за закуска.

А тя не търсеше. Дори не полагаше усилия. Не прекара нито минута в някой неугледен бар. Всичко се получаваше от само себе си.
Как става така, че хубавите неща, които се случват, водят след себе си още хубави неща?

Случайност ли е това?

Някога случвало ли ти се е?
Каниш се да звъннеш на позната, с която не си се чувал от месец, а неочаквано се обажда тя.
Научаваш за интересна книга и решаваш, че искаш да я прочетеш. На другия ден се отбиваш в дома на приятел, влизаш в антикварен магазин или се качваш на влака и – хоп – попадаш на книгата.
Тананикаш си стара песен, пускаш радиото и я чуваш.

Или пък?
Излизаш на среща и си мислиш: „Ще бъде ужасно да срещна бившия ми съпруг!“ Влизаш в ресторанта и веднага го виждаш с новата му годеница.
Купуваш си нова кола и си казваш: „Дано не я надраскам.“ Не минават и двайсет и четири часа и някакъв хлапак разбива задните ѝ стопове с открадната пазарска количка.
Цяла година планираш ваканцията си на ски. Безпокоиш се: „Дано не се разболея!“ Хващаш настинка по време на полета и прекарваш цялата седмица в хотелската си стая.

Всички тези неща могат да се обяснят със случайността. Но в това има нещо повече.

...

„Как работи животът“ може да укрепи вярата ти в онова, което логиката смята за невъзможно, но което дълбоко в себе си винаги си знаел.
Животът ти не е лотария. И никога не е бил.

 

откъс от книгата „Как работи животът“, Андрю Матюс Източник: Гнездото