Една късна вечер Трент караше по магистралата, когато заблудена крава реши да пресече шосето. Той завъртя волана, но въпреки това удари челно кравата. Колата му се преобърна. И... кравата беше мъртва. Трент оцеля. Поправи колата си. Но бедите все още не бяха свършили...
Трент се нуждаеше от почивка. Отиде за риба и там поряза крака си на един камък. Не беше дълбоко срязване, но отказваше да заздравее. За всеки случай Трент отиде на лекар. Лекарят каза: „Не се тревожи! Само възпалено сухожилие.“ Но когато дясното му стъпало стана с размерите на диня, Трент потърси второ мнение. Хирургът отсече: „Имаш тежка инфекция. Може да изгубиш крака си.“
Следващите няколко дни той прекара в болница. Успяха да спасят крака му.
Отново на работа, Трент шофираше по някакъв селски път и свивайки на един ъгъл, първото, което видя, беше изгубила контрол Тойота Корола от грешната страна на шосето, която идваше право насреща му. Трент удари спирачките – а също и Королата.
Той оцеля, но бедите още не бяха свършили...
Трент реши да се възползва от получен финансов съвет. Инвестира всичките си пари в компания на име Сторм Файненшъл. Всичко вървеше идеално – до Световната икономическа криза, когато Сторм Файненшъл попадна в истинска буря. Трент оцеля, за разлика от Сторм Файненшъл.
Но изгуби всичките си спестявания.
Историята на Трент е вашата история и моята също. Защо сметките и калпавите шофьори „вървят винаги ръка за ръка“?
Имаме ли контрол върху привидно случайни събития или животът е само лотария от заблудени крави и упорити бактерии? Ще стигнем до това съвсем скоро...
Когато ти върви
Джейн беше на трийсет и необвързана. Всичките ѝ приятелки имаха гаджета или съпрузи. Джейн също искаше да си има някого. Задаваше си въпроса: „Какво не ми е наред?“
Беше обсебена от идеята да си намери мъж. Когато влизаше в супермаркета, качваше се на асансьор или на самолет, винаги се питаше: „Дали той ще е тук?“
Но никога не беше.
