Много от пациентите в такова състояние отказват да пият лекарства. Какво може да се направи и каква е ролята на близките в този момент?
Хората с биполярно разстройство често отказват да пият лекарства дори ако осъзнават необходимостта от тях.
Семейните конфликти, лошата семейна среда като цяло може да откажат болния от лечение.
Медицинските лица могат да подпомогнат връзката между болния и лицата, които полагат грижа за него.
При пациенти в млада възраст отказът от лечение може да бъде свързан с лошите отношения между родителите или разделените домакинства, в случай че са разведени.
Приблизително половината от хората, диагностицирани с различни психични разстройства, включително биполярно разстройство, отказват да вземат лекарствата си. Това може да има наистина фатални последици – повишен риск от самоубийствени мисли и склонности, хоспитализация, влошаване на социалния живот и професионалното положение, редица медицински проблеми. Какво може да се направи?
Специалистите препоръчват семейно ориентирана терапия по възможност. Тя е ангажирана не само с пациента, но с членовете на семейството, по-конкретно с онези, които полагат грижи за него и са в непосредствена връзка с него. Основната цел е пациентите да приемат лекарствата си за стабилизиране на настроението и психичното им състояние. Ето как психолозите, съвместно с лекуващия лекар, могат да работят със семейството, за да подобрят целите на фармакологичното лечение.
Установяване на причините за неспазване на правилата.
Зад всеки отказ или бунт се крие някаква причина. Защо човек би спрял да приема лекарства, които почти сигурно биха намалили риска от рецидиви на заболяването? В научната литература се набляга на непоносими странични ефекти вследствие от тежките медикаменти (напр. увеличаване на теглото, треперене на ръцете), финансова тежест, липса на разбиране на състоянието, въпроси относно ефикасността на лекарствата или реакции към лекаря или средата на лечение. Отношенията на пациента с членовете на семейството (и техните различни възгледи за болестта и нейното лечение) са важни фактори, определящи защо някои хора приемат лекарства, а други ги отхвърлят напълно.
Привличане на семейството като съюзник в процеса на лечение.
В началото е важно да се установи точната биполярна диагноза: как се преживяват епизодите на мания и депресия от пациента и как поведението на пациента се различава от това, което виждат родителите или съпрузите? Какви са ранните предупредителни симптоми за рецидиви и какво могат да направят пациентът, семейството и лекуващият екип при появата им? В контекста на това обсъждане често на преден план излизат чувствата на пациента по отношение на лекарства като литий, валпроат, ламотрижин или антипсихотици (напр. рисперидон).
Обмислете следния клиничен сценарий:
Пациент Х признава, че има нужда от лития, но се съгласява да вземе лекарството само ако може да вземе сам решението, тоест никой друг да не се меси. Отначало майката е предубедана и дори несъгласна, но след обсъждане се стига до следното:
1) вземането на литий е изцяло решение на пациента;
2) майката трябва да го пита за таблетките само ако намери такива вкъщи, и то най-много веднъж дневно;
3) той се съгласява да я уведомява, когато свършат;
4) той ѝ позволява да общува с лекаря му, за да обменят информация за спазването на режима и дозата на лития. Въпреки че пациент Х никога не е бил особено въодушевен по отношение на лекарството, готовността на майка му да се откаже от прекомерното наблюдение му е помогнала да продължи да го приема и след изписването му от болницата.
Какво следва, ако лицата, полагащи грижи за болния, не са съгласни с приема на лекарства?
Понякога нежеланието на пациента да приема лекарства е отражение на позицията на единия или двамата родители. 13-годишна пациентка има анамнеза за повтарящи се хипоманиакални епизоди с продължителност един или два дни всеки, по време на които става раздразнителна, говори и се храни бързо, спи малко, става силно разсеяна и изглежда пълна с енергия. Нейните „сривове" включваха пълно оттегляне в спалнята ѝ, като често пропускаше училище за седмици наред.
Родителите на момичето са разделени и са на път да се разведат. Една седмица тя живее с майка си, а през следващата - с баща си, като попечителството се разпределя поравно. Конфликтът и напрежението между родителите, както и между пациентката и всеки от тях оказват огромно значение върху процеса на лечение.
Около четири седмици след започване на лечението с медикаменти по време на сеанс с майка си пациентката съобщава, че вече не приема медикамента, който ѝ е бил предписан в ниска доза, защото баща ѝ не вярва, че има нужда. В последвалия телефонен разговор между лекаря и бащата той заявява: „Не мисля, че тя се разбира с майка си. Това е причината за промените в настроението ѝ. Дъщеря ми няма нужда от хапчета."
За двамата родители се организира съвместна сесия без присъствието на дъщеря им. Лекарят разяснява необходимостта от съвместен план в подхода към психиатричното ѝ лечение, като се старае да не оспорва пряко убежденията на бащата, но все пак му предоставя резюме на диагностичната оценка на дъщеря му и обяснява защо е бил препоръчан съответният медикамент за стабилността на настроението ѝ. Специалистът също така насърчава бащата да обсъди въпроса с личния лекар, а след това и с дъщеря си. След две сесии, посветени само на родителите, бащата се съгласява, че ще насърчава дъщеря си да приема лекарството, когато е в дома му, при условие че двойката може да обсъди отново въпроса след три месеца.
Този случай е пример за това как неспазването на лечението при млад пациент може да бъде отражение на взаимоотношенията между родителите и следствие на брачните им проблеми.
Значението на психообразованието
Приемането на лекарства е трудно за хората с биполярно разстройство поради страничните ефекти, разходите, недоверието в диагнозата и етикета, който върви с поставянето на подобна диагноза и приема на лекарства за психичноболни. Много по-трудно е, когато семействата несъзнателно допринасят за неспазването на режима от страна на пациента поради неразбиране на лекарствата за стабилизиране на настроението, прекомерно желание за контрол или критично и обвинително отношение. Насърчаването на болногледачите и пациентите да изработят съгласуван подход към фармакологичното лечение е от решаващо значение за стабилността на настроението и качеството на живот на пациента.
По материали от psychologytoday.com
