Много е лесно, спокойно. Ако сте начинаещи, ще ви трябва известно време да свикнете. Вероятно вече сте срещнали професионалисти - това са хора с дългогодишен опит, но не се отчайвайте - следете внимателно какво правят, записвайте си, снимайте и един ден може да достигнете тяхното съвършенство.

1. Първото и най-важно правило: аз съм сам на плажа, няма никой друг.

Какво значи това? Ами всичко - използвайте въображението си. Така ще си проличи и по-бързо дали имате талант.

Не се съобразявате с никого! Слагате си кърпите в пространството на съседа. Докато вървите, хвърляте пясък по лицата и вещите на плажуващите. Крещите. С пълно гърло. Особено добре ще дойде, ако говорите по телефона. Може и от морето.

2. Не носите плик за боклуците. Никога.

Ядете и пиете на воля и забучвате всичко в пясъка. Колкото поеме. Пиете кафе? Няма проблем - плажът е вашият кош. Пушите цигара - елементарно: забучвате в пясъка, дори не се вижда. Или можете да си построите горичка, ако искате да внесете някакво разнообразие. Гризете царевица? Идеално - пясъкът с нетърпение очаква вашия кочан. От царевицата, де.

Виж още: Как да бъдеш идиот на пътя до морето

3. Не спазвате правилата според цветовете на флаговете.

Носите си надуваем дюшек, обаче знамето не е зелено. Моля?! Аз за какво съм го надувал и го мъкна половин километър? Ако спасителите се противят, непременно влизате в словесен двубой. Ако се наложи, прибягвате и до физическа саморазправа.

4. Ако сте с деца, стараете се да са възможно най-шумни.

Това включва скандали от семеен тип. Взимане на играчки. Пръскане с водни пистолети, но струята непременно трябва да е върху плажуващите под чадърите. Поливане с кофички с вода. И напомняме - викане колкото се може по-гръмогласно. А ако насърчите гонитба около чужди шезлонги и кърпи, още по-добре.

5. Морето е тоалетна.

И кошче за боклук.

Ако сте си запълнили мястото около кърпите, морето е пред вас. Там можете да хвърлите своите пликчета, фасове, салфетки. Ако ви се доходи по малка нужда, не си струва да излизате от водата. Отпуснете душата (и мехура!). В крайна сметка кой ще разбере...

Цветелина Велчева