Да гледаш другия открито в очите, говори за честност, уважение, интерес, интелигентност, прямота и увереност.

Но за много от нас най-трудната задача при срещите с хора е да задържат достатъчно дълго погледа си в очите на другия, за да общуват ефективно.

Защо това е предизвикателство дори за личности, които иначе демонстрират самоувереност? Защото, както при големите котки в джунглата, настоятелното взиране в очите на другия отключва примитивната реакция „бий се или бягай".

И ако тигърът отмести поглед от съперника си, най-вероятно ще бъде атакуван. Неувереният поглед в „човешката джунгла" също се приема за слабост.

Предлагам ви кратка „физиотерапия", състояща се от десет стъпки, за да подобрите начина, по който установявате контакт с очи.

Докато гледате някого в очите, опитайте се да опишете цвета им наум. Не спирайте до сини или кафяви, светли или тъмни. Синьото може да е сапфирено, бледосиньо или небесносиньо, кафявото - кестеняво или землисто, сивото - метално или гълъбово. Понякога ни е трудно да опишем по памет цвета на очите дори на хора, които познаваме от години. Опитайте да си спомните очите на ваши приятели. Ще успеете ли?

Следващия път, когато погледнете към очите на събеседника си,