Спомените не се създават от само себе си. За тях трябва да си обърнал внимание на случващото се. В буквалния смисъл.
"Процесът на създаване на спомени започва с нашето внимание", припомня Мишел Л. Бренан в блога Psych Central. Ако човек не участва с пълно присъствие и осмисляне на случващото се в дадено събитие, ако той само физически участва в него, но с мислите си е другаде, естествено на мозъчната му дейност не дава шанс да поеме събитията и да създаде за тях спомени. В резултат хората, които лесно се разсейват, имат по-неясни и смътни спомени. Същото се отнася и за хората, които страдат от вътрешно безпокойство или депресия.
Всичко е въпрос на ментална математика. Ако вниманието е окупирано от емоционални страдания, то не е свободно да участва в средата, в която човекът се намира. А когато обръщаме внимание какво се случва наоколо, вместо вътре в нас самите, запомняме по-добре, допълва Бранан, цитирана от Business Insider. Когато задържаме изживяването в ума си, мозъкът започва да складира "сурови данни". Прави го инстинктивно.
Спомнете си например за десетките пъти, когато сте се опитвали да запомните името на някого. Повратяте си го отново и отново на ум. Всеки път, щом го сторите, давате на ума си по-голям шанс да прави асоциации, а именно те са това, което закотвя един момент на усещане (че нещо се случва) и го превръщат в дълготраен спомен.
Да кажем, че сме в Щатите и се запознаем с някой, който се казва Джексън. Ако си повторим на ум няколко пъти "Джексън", "Джексън" след като сме го срещнали, даваме възможност на мозъка да направи връзки като например с Майкъл Джексън - известен човек със същото име. По-късно, ако срещнем човека отново, по-вероятно ще си спомним името му. Особено ако има ръкавици или стил на обличане като на певеца. И името ще бъде запомнено. "Джексън".
Но, преди да се стигне до тук, трябва човек да е обърнал внимание.
