Изборът на партньор е може би един от най-важните избори, които ще направим в живота си, защото от това зависи целият ни живот в съзнателна зряла възраст.
Често избираме със затворени очи, а трябва да сме с отворено съзнание.
И мъжът, и жената са слепи при избора на партньор в живота.
Мъжът гледа тялото и греши: тялото не радва очите дълго време, тялото е изменчиво. Ако се влюбим в тялото или го поставяме на първо място, то времето неизменно ще ни го отнеме.
Жената гледа ума на първо място и също греши: умът може да те заблуди, също е изменчив.
Би трябвало мъжете и жените да разберат, че трябва да гледат душата, но душата е като цвете - тя се разтваря едва след като умът и тялото са се слели.
Душата не може да лъже, тя не се променя. Човек може да тренира ума си, може да го обогати, да го научи на новости, да го промени дори. Тялото е най-изменчиво. Но душата не се променя. Тя винаги знае какво да направи, за да се излекува.
Докоснем ли се до душата на човека, значи сме го спечелили завинаги. Разголим ли душата си пред някого, значи ни е спечелил завинаги.
Нежността предизвиква уважението и благодарността, необходими за създаването на пространство, в което две души искат да продължат пътуването си заедно.
Чудно нещо е човешката душа – никой не знае точно къде се намира, но всички знаят как боли и всички знаят как ликува, когато истински обича и е обичана.
Това е и единственото, което не може да ви заблуди, затова винаги се вслушвайте в нея.
Цветелина Велчева
