„Голата“ истина за моето тяло

21 януари 2017 г., 02:00
11092

Shutterstock

Гола, аз застанах пред вратите на гардероба, с включени лампи, и се подготвих. Поех дълбоко дъх и нагласих огледалото, така че да виждам цялото си тяло. Напрегнах съзнанието си, за да го изчистя от вътрешната си представа за мен самата. Отворих очи и се вгледах внимателно в тялото си. Сърцето ми се сви от истината – вече не съм млада. Аз съм една поживяла жена. Тялото ми казва, че през всичките тези години е носило духа ми през живота.

На 59 години съм – в отлично здраве и добра физическа форма. Висока съм 175 см и тежа 61 кг. Нося шести размер по отношение на дънки и дамски панталонки. Гърдите ми са все още далече от пъпа. Всъщност, все още се мъчат да запълнят изцяло B-тип сутиен. Бедрата ми вече не са кадифени, а по дупето ми има трапчинки. Горната част на ръцете ми виси мъничко, а по кожата ми си личат следите от Слънцето. Около кръста ми се усеща една специфична мекота – това пространство отдавна не е гладко изпънато. Коремът ми пък ще ви каже, че е преживял цезарово сечение. Заради него бикините ми не седят толкова добре, но пък за сметка на това получих син.

Защо съм толкова критична към себе си? Време е да контрирам щетите, нанесени от моята култура, от моите собствени страхове. Време е да налея малко топла любов в собствената си душа. Време е да призная всеки белег, всеки сантиметър от своето тяло, който не е идеален. Тяло, което бе наречано „твърде сбръчкано“ от мъж, който бе привлечен от моята енергия и съзнание, но който не хареса голата истина за мен. Той се казваше Дейв и бе на 55 години.

Срещнахме се в сайт за запознанства. Дейв бе интересен, възпитан и духовит. Държеше ме за ръка и ме водеше на дълги разходки с велосипед. Измина много километри, за да стигне до дома ми. Приготви вечеря и за двама ни, разроши главата на щастливото ми куче. Копнеех да опозная изцяло този мъж. И така, планирахме един уикенд заедно. Тогава нещата започнаха да стават объркващи, имаше неизречени думи, нещо не беше наред. Легнахме в леглото, както правят двойките – без дрехи, докосвайки си. Целувките бяха споделени, а с прегръдките дойде и сънят. Опитах се да инициирам още интимност през уикенда, но все път бях отблъсквана.

В понеделник вечер по телефона попитах мъжа, който споделяше леглото ми три нощи подред защо не правихме любов. „Тялото ти е твърде сбръчкано – каза ми той без каквато и да е пауза. – През годините се разглезих с млади жени. Не мога да се възбудя с теб. Обичам енергията и смеха ти. Харесвам съзнанието и сърцето ти. Но просто не мога да преодолея тялото ти.“

Бях зашеметена. Болката щеше да дойде по-късно. Попитах го бавно и внимателно дали тялото ми е неприятно на външен вид. Той отвърна да. „Т.е. това, че ме видя голя, бе проблем за теб?“, попитах го аз. Той ми каза, че е трябвало да отвръща поглед. И когато сме светнали лампите, той е трябвало да си представя, че тялото ми е било по-младо, че аз самата съм по-млада. Поех дълбоко дъх, докато осмислях информацията. Лицето ми бе пламнало, чувствах срам, спомняйки си за моята голота с него през последните дни.

Поговорихме още малко, главата ми бе замотана от самия разговор. Той ми говореше за специални чорапогащници и дрехи, които биха „скрили“ моите години. Съвсем безсрамно ми каза, че обича „малки черни роклички“ и обувки с превръзки, минаващи по краката. Каза ми, че косата ми не е била достатъчно дълга и разпусната, както по принцип му харесва. Но иначе е окей, защото „изглежда готино“. Почувствах се като кукла Барби, подложена на критика, докато слушах този мъж. Той въобще нямаше представа колко жестоки бяха думите му. Беше ме превърнал в обект, който трябва да бъде облечен и позициониран така, както на него би му доставило удоволствие – спрямо неговата идея за сексуално предпочитание.

Обясни ми, че сега, когато знам какво се иска от мен, ще можем да си изкараме страхотно в спалнята. Казах му, че това няма да стане. Че няма да се крия от собственото си тяло. Че няма да нося дрехи, които ще го правят „по-поносимо“. Че няма да се разсъбличам в тъмното или да се къпя със затворена на банята врата. Че няма да се принизявам заради него или заради когото и да е друг мъж. Моето тяло е красиво и то върви ръка за ръка със съзнанието и сърцето ми.

Когато казах на Дейв, че не искам да го чувам и виждам повече, той бе объркан. Оплака се, че вдигам много шум за нищо. Мрънкаше, че съм взела малка част от връзката ни и съм я превърнала в нещо голямо. Дори не исках да правя опит да му обясня болката и ужаса, които ми бе причинил. Когато затворих телефона, го съжалих. Именно след този разговор отидох в спалнята и свалих дрехите си.

Докато се гледах в огледалото – с прозорливост и смелост – си присвоих всеки сантиметър от своето тяло с любов, чест и дълбока загриженост. Това тяло съм Аз. То е дом на душата и сърцето ми. Всяка бръчка и несъвършенство са белег на моя живот. Със сълзи на очите се прегърнах. Благодарих на Бог за дара на моето тяло и моя живот. И благодарих на този печален мъж на име Дейв за това, че ми припомни колко ценно е всичко това.

Автор: Робин Корт

Ключови думи:
Коментари