Хората имат високо мнение за себе си. Високо е самочувствието им, а често то е без покритие. Съвременните хора не обичат да ги критикуват, не приемат чуждо мнение, не обичат да си признават грешките. Всичко това обаче е повече присъщо на духовно незрелите хора, чието самочувствие е без покритие и не са научили урока, че чуждият опит може да бъде придобит само чрез вслушване и добро желание.
Глупакът не знае що е смирение. Глупавият човек не прекланя глава, когато е нужно. Не замълчава, когато е виновен. Не се извинява, когато е сгрешил. Глупавият човек не разбира как някой може да знае повече, да бъде повече.
Простият човек не познава чувството на гузност, защото няма съвест. Той мисли за себе си и поставя винаги своите нужди на първо място. Той е агресивен, говори високо, налага мнението си, пренебрегва другите, безпардонен и нахален е.
На съвременния човек му трябва смирение. Повече мълчание вместо крясъци. Повече тишина вместо шум.
Смиреност познава онзи, който има велик ум и широко сърце. Той познава чувството на благодарност, той умее да цени, той се извинява, той прощава, той е благороден и осъзнат.
