Бай Гошо разхождаше кучето си по улиците. То се спря насред тротоара и приклекна, защото, види се, го напъна природата. Стопанинът великодушно го изчака да се изходи, след което продължи разходката си съвсем невъзмутимо, оставяйки зад гърба си аромата и противната гледка на кучешки фекалии. Намираше се в добро разположение на духа, защото беше рано сутрин, не очакваше да изскочи иззад някое кьоше заядливец, който да му направи забележка, задето не прибира в пликче екскрементите на домашния любимец, и да вземе да му развали хубавото настроение. Освен това слънцето се беше показало вече, въздухът ухаеше приятно на липи, а вонята от л@йното на собственото му куче беше отдавна загърбена и оставена в наследство на минувачите след него. И точно в тази тъй приятна минута, в която душата на човечеца се наслаждаваше на утрото, се случи случка. „Е@ахти скапаната държава!”, процеди през зъби бай Гошо, настъпил току-що кучешки екскремент.
„Еййй, няма да се оправим никога, докато сме такива говеда!”, продължаваше да сумти, докато почистваше лепкавата консистенция от подметката си, след което захвърли мократа кърпичка на улицата и продължи по пътя си, но вече с възмущение и многозначително отношение към скапаната ни държава, която се беше залепила на подметката му с всичката си противност и воня.
Всички права запазени ©Цветелина Велчева
