Невежите хора са толкова невежи, че често не осъзнават собственото си невежество. Ефектът на Дънинг-Крюгер дава психологическо обяснение на този въпрос. Това е вид когнитивно отклонение, при което некомпетентни в дадена област хора неправилно оценяват своите познавателни способности като по-големи, отколкото в действителност са. Джъстин Крюгер и Дейвид Дънинг установяват, че по-често именно „невежеството поражда увереност, отколкото знанието“.
Проучването на двамата психолози се базира на един интересен наказателен случай от 1995 год., когато 44-годишен мъж ограбва две банки. МкАртър Уиилър ограбва банка, като покрива лицето си със сок от лимон и е напълно убеден, че това ще го направи невидим за камерите. Остава силно изненадан, когато вижда записите от камерата, не можейки да разбере къде е сгрешил.
Незнанието и некомпетентността водят до по-голямо самочувствие отколкото знанието. Освен това невежите хора са склонни да не признават способностите на другите. Причината за този ефект е, че със знанията расте съзнанието за сложността на нещата. Знаещият човек има ясна представа за размера на онова, което все още не знае.
И така се оказва, че невежата може да се самозабрави в собственото си невежество и не само да надцени собствените си способности, но и силно да подцени способностите на другите. Всъщност компетентните и знаещите хора често се подценяват – не възприемат способностите и знанията си като нещо по-специално, защото очакват, че и другите имат същите или дори по-добри способности и знания за нещата.
Всичко това отлично илюстрира поговорката: „Проблемът със света е, че интелигентните хора са изпълнени със съмнения, докато глупавите - с увереност.“
