Всеки иска да се върне към нормалния живот. С изключение на тези, които се страхуват от това. В тази тъжна, трагична година най-лесно живееха интровертите. Прекарваха повече време сами, животът им стана по-спокоен без личен и професионален натиск. Календарът със задачи се изчисти. Времето се забави.

А сега постепенно се връщаме в света, какъвто беше преди пандемията или подобен на него. Интровертите, както всички останали, са щастливи да се срещнат със семейството и близките си, да се насладят на възможността да посещават ресторанти, да пътуват и да се наслаждават на други удоволствия от ежедневието. Но повечето от тях не се интересуват от напрягащи светски разговори, партита, шумни открити пространства и други пристрастия на екстровертите.

„Хората казват:„ Не знам как да се върна към предишния си живот “, казва писателката и интроверт Джен Грейнеман.

„Това е все едно да получиш условно предсрочно освобождаване за една година и след това да се върнеш в затвора“, добавя партньорът й, писателят Андре Соло.

Социолозите правилно са предсказали, че интровертите са най-добри в справянето с пандемичния стрес. След месеци на изолация, въпросът е дали интровертите могат да научат другите как да продължат напред.

В обкръжението на Джен Грейнемат имаше много екстроверти - хора, които обичат да общуват и се зареждат с енергия от това. Сега основната цел на съвместната ѝ работа със Соло е да убеди интровертите, че те са красиви сами по себе си, и да помогне на останалия свят да ги разбере.

Много хора смятат, че интровертите са студени, срамежливи или социално притеснени, но тези стереотипи са подвеждащи. Интровертите обичат хората, но в малки дози. „Много хора приемат мълчанието за гняв, грубост или сигнал за антипатия“, казва Грейнеман.

Всъщност, според Соло, интровертите могат да бъдат много интересни, но това ги изтощава. „Ако отида на публично събитие, където наистина искам да присъствам, ще бъда шумен, ще се шегувам се и ще разказвам истории. Но в същото време ще имам чувството, че батериите ми падат бързо. "

Това поведение може да се обясни с науката за мозъка: Екстравертите са по-малко чувствителни към допамин, химикал, който допринася за доброто настроение и влияе върху центъра на удоволствието на мозъка,  затова и се нуждаят от повече стимулация, за да бъдат щастливи и пълни с енергия. Интровертите имат недостиг на допамин и затова силната активност ги изтощава.

Соло признава, че някои от неговите екстровертни приятели "просто полудяха", когато ограниченията бяха въведени миналата година. А за интровертите най-накрая дойде времето, което чакат.

Вярно е, не за всички - онези, които изведнъж се оказаха затворени денонощно с членове на семейството или съквартиранти, изпитваха много повече стрес. Но по-голямата част от аудиторията на Грейнеман, която от 2013 г. води специализиран блог за интроверти признава, че ѝ е приятно да си стои у дома, без покани, срещи и многобройни разходки със семейството и приятелите си.

Интровертите тъгуваха по близките си приятели, но се радваха на възможността да прекарват часове или дори дни, без да се налага да разговарят с никого. Соло казва, че е преоткрил изгубеното изкуство на телефонния разговор. По врем на разходки той обикновено слушал подкасти или музика, но понякога и се обаждал на приятели като разговарял 30 минути или час - нещо, което рядко се е случвало преди лодауните. „Но избавени от всички тези„ Във вторник имаме това, в четвърък - онова “и„ никак не ми се ходи там, но няма как, трябва!“, можете да преминете към по-дълбоко ниво на комуникация, дори и да не  можете да се съберете физически. "

За повечето интроверти общуването с външния свят понякога изисква емоционален труд. Светските беседи в офиса са работа, защото никой не го интересува наистина как сте. Шефовете и клиентите просто искат да видят щастливо лице. Роднините и приятелите, колкото и да са ви любими, също искат малко от вашето време, което все още не е било посветено на работа, половинката или децата.

Връщането към нормалното е свързано с връщане към всичко това и още много други неща като отложени сватби, рождени дни, събирания на съученици. Повечето интроверти отиват за тях, защото държат на приятелите си, но да останеш сам и да възстановиш енергията си, става все по-трудно и по-трудно.

През десетте години, предшестващи пандемията, все повече зачестяваха съобщенията за „епидемия от самота“. Проучване от 2018 г. установи, че 22% от американците често или винаги се чувстват самотни. Но за интровертите изминалата година беше истински откритие: те се чувстваха прекрасно сами и осъзнаха, че изобщо не е необходимо да се връщат в свят, пълен с хора.

Соло казва, че дори екстровертните му приятели са направили лични преоценки на предпандемичните норми.

„Беше интересно да наблюдавам как много мои приятели казват:„ Знаеш ли, изведнъж ми се прииска да имам допълнително пространство в живота си, за да обмислям какво искам “. Тези хора буквално промениха своите житейски планове или това, с което се занимават, защото имаха време да помислят. "

Пандемията е това, което психологът Сюзън Краус Уитбърн нарича ефект на „измерване на времето“ - рядко историческо събитие, толкова дълбоко, че променя възприятието и личността. „Психологията, както след Първата и Втората световни войни, няма да е една и съща в продължение на няколко години.“

Тя казва, че интровертите ще трябва да се сблъскат с парадокс: за мнозина 2020 г. беше една от най-щастливите в живота им - и това въпреки факта, че хората масово боледуваха и умираха. Това е класическата вина на оцелелите, казва тя, но вината няма да промени това, което не можете да контролирате.

Преди пандемията екстровертите и интровертите често търсеха себеподобни, които подкрепяха поведението им.

„Всички сме изправени пред изцяло нова перспектива за нашата личност, която винаги сме приемали за даденост“, казва тя. Едно от предимствата на изолацията е, че даде на двете страни време да се подредят малко. "И ако признаете, че има  част от вас, която обича да размишлява, да мисли и да прекарва време сама, тогава ще излезете от тази ситуация с по-добро разбиране на себе си и потенциално по-здрави.", съветва Сюзън Уитбърн.