Мозъкът на интровертните хора функционира различно. Ето защо любовните им отношения обикновено са по-деликатни. Те си служат с малко думи, но затова пък дават искрен и дълбок израз на любовта си. Става дума за хора, които са способни да изградят с интимния си партньор интензивна и едва ли не магическа връзка.

Спокойно можем да кажем, че днес към интровертите се проявява много по-голямо разбиране, отколкото преди няколко десетилетия. Благодарение на големия брой проучвания и трудове, сред които книгата „Тихо: силата на интровертите в един свят, който не може да спре да говори“ на американската писателка Сюзън Кейн, вече сме запознати с редица важни аспекти, като например с факта, че интровертният човек не е плах и срамежлив, а просто е взискателен, внимателен и чувствителен.

„Липсата на интровертни хора би означавала колосална загуба на талант, енергия и щастие“.

Сюзън Кейн

По отношение на любовта често се случва интровертите да се сблъскват с характерните за този личностен тип трудности. Възможно е преживяванията им през пубертета, когато са се свирали по ъглите или на последните чинове, откъдето да наблюдават света необезпокоявано, да са ги накарали да мислят, че са безпомощни срещу блясъка и заслепяващата яркост на екстровертните. Интровертният юноша обикновено живее в тишина. Той не се осмелява да направи онази стъпка, която изглежда запазена марка само за смелите, заобиколени от безброй приятели любители на шумните компании, в които всеки говори, но никой не слуша никого.  Но малко по малко интровертът „се събужда“ и започва да цени качествата, които притежава.

Интровертите и любовта

В днешно време е в ход така наречената „тиха революция“. Тя се прицелва в различността: от една страна се стреми да разчисти фалшивите клишета – интровертите и екстровертите не са закостенели концепции, а двете крайности на един континуум, спрямо който всеки човек проявява различна ориентация.

„Не бива да забравяме, че човек винаги е най-активен тогава, когато не прави нищо, и че никога не е самотен, когато прекарва време сам със себе си“.

Катон

Интровертният човек не мрази социалната активност, нито притежава по-малко социални умения от другите – напротив. Тук говорим за хора, открили личната си свобода. В едно хиперактивно общество, което ни принуждава да бъдем зависими от обкръжението си заради информацията, която получаваме чрез него, интровертната личност е намерила убежище, за да бъде по-креативна, чувствителна, автентична и аналитична и да се справя по-лесно с емоционалния си свят. Не е необходимо непременно да посещаваме разни мероприятия, за да си намерим партньор. Интровертът знае в каква среда може да се движи и как да влиза в контакт с другите. Той умее да съблазнява с кратки разговори очи в очи и с простички, вълшебни моменти, изпълнени със задушевност.