Един клиент ми разказваше за отношенията с родителите си, ситуации, които бе преживял изключително болезнено. Всичките моменти на самота, скандали и упреци, липсата на родителска подкрепа и грижа още от ранна детска възраст...
Сега, години по-късно, той можеше да каже, че няма нищо по-ценно от това да се научиш да разчиташ на себе си в този живот и да знаеш, че всичко зависи единствено и само от теб самия,, пише АТИТЮД. „Вече нямам нужда от тях! Отлично мога да се справям и сам”, каза ми той. Но докато говореше, очите му се напълниха със сълзи.
Този миг лесно може да остане незабелязан, но всеки способен на емпатия човек, ще усети тъгата и болката в насълзените очи.
Защо се случва това?
Причината за подобна реакция са двете страни на нашия ум. Едното е действие на емоционалния ум, а другото – на рационалния. Нашият ум съвсем буквално е разделен и едната му част мисли, а другата чувства. Тези два различни по своята същност познавателни метода се преплитат, за да изградят душевния ни живот.
Единият, рационалният ум, е начинът на мислене, който обикновено осъзнаваме. Той е по-силен, когато става въпрос за внимание, размисъл, преценка и разсъждение. Но заедно с него съществува и една друга система, импулсивна и могъща, понякога дори нелогична – емоционалният ум.
