ДНК доказателства най-накрая сложиха край на дебата за произхода на древните етруски – древна цивилизация, чийто останки са открити в Италия.

Според геномни данни, покриващи период от близо 2000 години и събрани от 12 места в Италия, този енигматичен народ не е емигрирал от Анадол (регион, който днес е част от Турция), а споделя генетично потекло с хората, живеещи наблизо в древен Рим.

Всички са потомци на пасторалистите, които са се преместили в региона от степите по време на късния неолит и бронзовата епоха. Предвид факта, че се смята, че индоевропейските езици са възникнали именно в степите, откритията открояват още една мистерия, свързана с етруските – тази на техния (вече изчезнал) неиндоевропейски език, който успява да просъществува векове наред.

„Тази лингвистична устойчивост, комбинирана с генетичното реорганизиране, поставя под въпрос предположенията, че гени е равно на език – казва антропологът Дейвид Карамели от Университета на Флоренция в Италия. – и също така предполага един далеч по-комплексен сценарий, който вероятно включва асимилирането на ранните италийски езици с етруската реч – вероятно по време на дълъг период на примесване в рамките на второто хилядолетие пр. Хр.“.

Все още не знаем доста неща за етруските. Някои доказателства за тяхното съществуване са все още налични. Знаем, че са били забележителни занаятчии, опитни металоработници и изтънчени политици. Познаваме и разбираме техния изчезнал език обаче едва частично, а това от своя страна затруднява идентифицирането на техния произход (особено в отсъствието на солидни генетични доказателства).

Според една от популярните теории, която води началото си от гръцкия историк Херодот, етруските са мигрирали в Италия от Анадол или Егейско море, а тяхната култура е с гръцки произход. Тази интерпретация не се поддържа от съвременните учени – археолози откриват съвсем малко доказателства, подкрепящи идеята за миграция.

Другият вариант е етруските да са възникнали от местното население и че вече са се били заселили в този региони – т.е. става дума за автохтонна цивилизация.

Ето защо международен екип от изследователи, ръководен от антрополога Косимо Пост от Университета на Тюбинген в Германия, решава да разплете тази мистерия, изучавайки древното ДНК. Изследователите събират генетични проби от 82 души (покриващи период от 800 г. пр. Хр. До 1000 сл. Хр.) из Етрурия и южна Италия и ги сравняват с ДНК-то на други древни и съвременни популации.

Те откриват, че етруските споделят генетичен профил със съседните популации, включително латините, които живеят в Рим по същото време (въпреки че двете групи имат значителни лингвистични и културни различия).

Както и при повечето европейски популации, голяма част от този генетичен профил може да бъде приписан на степно потекло. В такъв случай не е ясно как са възникнали толкова значителни различия между етруските и техните съседи.

Етруският език обаче не е напълно уникален. Той принадлежи на групата на тирсенските езици, които вече са изчезнали. В нея влиза ретския, който някога се е говорил в Алпите и лемноския (от Лемнос в Егейско море).

Това би могло да означава, че тези езици вероятно са се разпространили чрез морска експанзия от Средиземноморието, но генетичният профил на етруските не предполага подобен произход. Вместо това изследователите предполагат, че тирсенските езици водят началото си от Етрурия и че са се разпространили именно от тук. Разбира се, нужни са допълнителни проучвания по този въпрос.

Анализът на екипа разкрива също така, че са настъпили сериозни промени в Италия. Според ДНК доказателствата по време на възхода на Римската империя етруската популация е претърпяла занчителна генетична промяна, тъй като хора от източното Средиземноморие са се смесили с италианската популация (най-вероятно в резултат на факта, че римляните „внасят“ роби и войници).

Изследването е публикувано в Science Advances.

Източник: Science Alert