Детски психолог ли? Не, благодаря!

05 март 2018 г., 11:41
924

Снимка: Guliver / iStock

Провокирана съм да напиша тази статия поради много причини. Аз съм детски психолог и, за съжаление, все още срещам неразбиране от страна на много родители относно тази професия.

Разбира се, целта ми не е да убеждавам в това колко е полезна нашата професия. Има много хора, които никога не прибягват до услугите на психолога, което е чудесно, щом могат да се справят с трудностите сами.

Има, обаче и родители, които предпочитат да получат отговори, преди да опитат сами, и други, които са пробвали различни начини за справяне с даден проблем или ситуация, но не са успели и тогава търсят помощта на специалисти. И точно там започва нашата работа.

За помощта

Психологът не е и не бива да бъде заместител на родителите. Ако има специалист, който твърди, че всеки родител трябва да се допитва до него, то тогава той не е никакъв специалист. Да бъдеш психолог означава да изслушаш, да разбереш и да помогнеш там, където има нужда и търсене, а не на всяка цена. Неслучайно родителите търсят детските психолози, а не обратното. Но да отричаш помощта на специалист там, където тя би имала позитивен ефект, е също толкова некомпетентно, колкото и сам да предлагаш услугуте си.

В практиката си често се сблъсквам с родители, които имат желание да се срещна с детето им и да им дам съвети, или пък да направя оценка на развитието му, но в същото време се страхуват да дойдат на първата консултация.

Може и да греша. Може да не се страхуват, а да не намират смисъл. Все още идеята за психолозите и психологическите консултации е много изкривена и различна от реалността. Когато се опитам да им обясня за смисъла на първата среща с родителите, отново срещам неразбиране. Ето защо ще се опитам тук да разясня процедурата по консултиране на деца и родители, нейното значение и цел.

За първата среща

Обикновено това, което се прави или поне би трябвало да се направи, е първо една среща само с родителите, на която те да разкажат за своето дете, за неговата история и за проблемите, с които се сблъскват към момента. И точно тук родителите губят мотивация. Чувам реплики като:

 „Защо аз да ви разказвам?...”

Текстът продължава на страниците на Новите родители.

Ключови думи:
Коментари