След като обяснихме защо бебето хапе и как да реагираме, за да го откажем от лошия навик, сега преминаваме към по-големите. И ще предложим няколко начина как да отучите малчугана да хапе и да щипе, ако този неприятен навик се е появил в детската градина?

Възможно е поведението му да е ответна реакция на стресова ситуация, свързана с новата обстановка там, от общуването с непознатите деца и с учителките.
Детето реагира по свой специфичен начин на всички проблемни за него ситуации: някаква семейна разправия, раждане на братче или сестричка, смяна на местожителството или на обичайната обстановка, преумора.

Като хапе и щипе малчуганът изразява различни емоции. И те могат да бъдат не само негативни (яд, обида), но и позитивни.
Той може да хапе и когато изразява радостта си и любовта си от това, че мама примерно вече се е прибрала от работа.
Не му правете забележки и не му се карайте, когато проявява емоции - просто му обяснете, че може да ги изрази и по друг начин – като например целуне мама или като подскочи...

Как да постъпим?

Ако вече сме установили причината за агресивното поведение на детенцето са възможни следните действия:

1. Ефикасна мярка в този момент се явява смяната на дейността.
Ако се е уморило от активна игра е добре да бъде заменена с по-спокойна. Или пък след като е тичало, да седне да рисува или да подрежда пъзел.

Ако пък по някаква причина е седяло по-продължително, е добре да бъде включено в динамична игра. Установено е, че физическата активност е отдушник на негативните емоции и след нея детето става по-спокойно. Подходящо е удома детето да разполага със свой ъгъл, където може да скача, да се премята и да се търкаля, да тича.

2. Няма да игая с теб, ако хапеш (щипеш, драскаш).
Ако детската агресия е предназначена да привлече вниманието на възрастните, най-добре е те да му покажат, че всъщност с нея  постига обратния резултат. И да му заявят, че мама и татко няма да си играят с хапещи деца, и че така то наказва само себе си. И ще се убедите, че скоро то ще се откаже да се налага по такъв начин.

3. Научете го да изразява чувствата и усещанията си с думички. 
И то от най-ранна възраст. А също – гледайте често да го хвалите, когато запазва и проявява спокойствие. При правилен подход към 3-4 годишната възраст у него се формират положителни качества – чувство за собствено достойнство, способност за дружелюбно общуване с връстниците му, увереност в себе си.

Вижте целия текст на страниците на Новите родители.