Хаштагът #softlife се противопоставя на хъсъл културата (буквално „култура на блъсканицата и суетнята") – на онзи манталитет, който възхвалява непрекъснатата работа, жертването на свободното време и стремежа към успех на всяка цена. Във време, в което доминира токсичната продуктивност и постиженията продължават да са „голямата цел“, се нуждаем от нещо, тоето представлява тъкмо обратното: т.нар. „мек живот“ предполага лекота, безгрижие, желание за формиране на личност, която отговаря на собствените ни ценности и убеждения.

Психотерапевтът Атия Авадалах обяснява, че при „Soft Life“ става дума за опростяване на подхода към живота – за разлика от т.нар „Everygirl“ (събирателен образ на модерното компетентно момиче, което се справя еднакво добре с различните аспекти на живота). Това културно движение набляга върху лекотата, почивката, грижата за себе си, емоционалната безопасност, баланса и радостта от живота. Вместо постоянно да се стремим към постижения и външно одобрение, „Soft Life“ ни окуражава съзнателно да забавим темпото и да култивираме спокоен и уравновесен живот и дълбока връзка с околните. Целта на "Soft Life" е драмата и стресът да се сведат до минимум. Разбира се, стресът е неизбежен – ако се опитвате да елиминирате всички стресови фактори от ежедневието си, накрая вероятно няма да ви остане много живот. Въпреки това тази TikTok-мода може да ни насърчи да направим нещо като инвентаризация на живота си. Да разберем кои неща в него са в съзвучие с ценностите ни и кои вече не.

Интересно е да се знае, че концепцията за „Soft Life" първоначално възниква в нигерийските социални медийни общности около 2020 г. като реакция срещу хъсъл културата. Едва ли можем да си представим на какъв натиск са подложени и с какви предразсъдъци се сблъскват в ежедневието си цветнокожите хора и преди всичко жените. Но очевидно и други са успели да се идентифицират с идеята за лекота, простота и разграничаване между работа и личен живот, защото философията „мек живот“ достига до милиони чрез социалните мрежи. 

Атия Авадалах допълва, че „Soft Life“ не означава да вършим по-малко работа по принцип, а да правим нещата, които значат нещо за нас и ни доставят удоволствие. А за тази цел се налага да „пуснем“ и да се разделим с някои хора. Процес, който невинаги е лесен и приятен, но който си заслужава в дългосрореч план. Защото за да водим "Soft Life", приоритетизиращ радостта и лекотата, трябва да създадем необходимите предпоставки – дори това в първиа момент да е тежко и натоварващо вместо леко и радостно.

Вместо винаги да изпълнявате очакванията на другите и да се съгласявате с всичко, научете се да казвате по-често „не“. И обратно, казвайте „да“ на нещата, които ви се отразяват добре и за които имате желание. Това може да бъдат срещи с подбрани хора, повече време за хобита като четене или йога или умерена консумация на “вредни“ храни като сладолед или пица.