Ако в детството си, щом настинете или се разболеете сериозно, сте чували упреци от родителите, вероятно ще си спомните, как сте се чувствали.
В повечето случаи – виновни.
Подобно отношение не е рядкост и сега, в съвременното общество.
Потвърждават го коментари, които споделят родителите в Twitter.
„Мразя този свят, в който едно дете се срамува, че е се е разболяло, сякаш е виновно затова“, пише @mrSoftTod и с поста си възбужда много коментатори.
Често болестта на детето предизвика прилив не на съчувствие, а на агресия у възрастните. Особено, ако то боледува често и това е повод майката да отсъства от работа, обърква творческите ѝ планове, защото тя няма на кого да го остави през деня, нито на кого да разчита за помощ.
А болното дете страда и
изпитва чувство за вина.
„Спомням си, че челюстта ми се измести, болеше силно, а баба ми крещеше колко съм лош, отвратителен и като цяло какъв глупак съм, защото това се случи в началото на учебната година ... Но не беше умишлено, ”, припомня си @ Stupid_boy_3.
„Майка ми винаги ме обвиняваше и се караше, когато се разболеех. Обясняваше, че сега ще трябва да харчим пари за лекарства“, оплака се @wuwu_guy.
Има и по-крайни случаи, става ясно от коментарите. Някои някои деца
дори се страхуват да съобщят
на родителите си неприятните новини.
„Криех, че ме боли гърло и имам ангина в продължение на три дни, защото се страхувах, че майка ми ще се разсърди много. Накрая си признах, защото сливиците ми бяха така възпалени, че не можех да говоря“, разказва @baby_mothh.
Подобна е историята на @Masha_Sowa: „Като дете се страхувах да кажа на родителите си, когато ме болеше гърлото и в най-ранните етапи криех. Надявах се, че всичко ще изчезне и ще мине от само себе си.“
„Отивах и тайно си правех гаргара. Да, и сега го правя. Снощи се опитах да извадя хапче от блистера възможно най-тихо, така че да никой да не разбере, че не ми е добре“, споделя @BigNotLoX.
Други пък родители
не признават, че детето им е болно.
Научете защо на страницата на Новите родители
