Десет малки негърчета похапнаха добре.

Задави се едното, сега са девет те.

Агата никога не е ходила на училище. Дете на Викторианската епоха, свикнала с прислужници и стабилна валута, Агата расте в обичливо семейство. Бащата Фредерик е „джентълмен“ според данните за заниманието му от тогавашно преброяване (1901г.), сиреч доста заможен човек, на когото се налага да попълва времето, а не доходите си. Той е красавец от Ню Йорк, за когото се говори, че е имал флирт с лейди Рандолф Чърчил (също американка, успешно задомена за британски лорд и родила по-късно един всеизвестен Уинстън). Майката на Агата Клариса е типична за времето и нравите англичанка от средните пластове на висшето общество, дъщеря на капитан от армията. Тя не разрешавала на гледачките да учат Агата да чете до осем годишна възраст, което накарало малката хитруша да се научи сама години по-рано. Не била особено красива, но била космополитна личност и това ѝ личало от малка. Агата е най-малкото от три деца, като кака ѝ Маргарет (Мадж) е с единадесет години по-голяма, а батко ѝ Люис (Монти) с десет. Първото ѝ куче се казва Джорд Вашингтон. Детството на Агата е щастливо, тя знае сорта на всяко дърво и е наименовала всеки камък в семейната градината от 2 акра (малко над осем декара). Каката и баткото намират начин за собствено забавление да плашат малката Агата при всяка възможност. Тя изгражда защитна бариера и мозъка ѝ свиква да намира бързо обходни пътища за всяка ситуация. Фредерик попълва сутрините си с игра на карти в Кралския Яхтен клуб на Торбей, след което се връщал да обядва в къщата си, а през уикендите играел крикет. Агата ходела често с него и оформила възгледите си за света от приятелите на баща си, игрите с по-големите деца на семейството, свободната си фантазия и маниерите на майка си.


В закътания залив Торбей на Южен Девън са подредени като огърлица няколко градчета, които образуват така наречената Английска Ривиера. Домът на Агата бил Ашфийлд -пример за чудесната традиция на англичаните да наименоват къщите си. Малкото имение било последното на границата на Торки и полетата наоколо. За съжаление къщата не е запазена и на нейно място са построени спретнати, безлични жилищни блокчета, когато това място е станало средата на Торки. Това се е случило въпреки молбите и неистовите усилия на самата Агата да спаси мястото. Фактът на разрушението е символ на общинското бездушие и късогледство, срещу които все още имунизация няма, а когато я открият ще установят, че чиновниците са резистентни по начало. Днес това се отчита като фатална грешка, вземайки под внимание парите, които името на Агата носи на района, но стореното е непоправимо.

Запазени са обаче останалите важни за Агата Кристи места. В ранното лято на тази година имах щастието да посетя Английската Ривиера със семейството си и да се докосна до живота на така любимата в юношеството ми кралица на криминалето.

Ето къде нейния татко е прекарвал дните си, докато малката Агата е растяла в къщи и е създавала от малка свой собствен, свободен свят.


Сградата на яхт-клуба се намира на брега в една много стръмна уличка, каквито са впрочем повечето в Торки.



В края има и паметна плоча на Агата Кристи.



Насреща са и самите яхти, макар и по-различни модели от времето на детството на Агата.



Като един от стълбовете на социалния живот в Торки, бащата на Агата е и постоянен дарител в най-старата градска църква „Вси светии“.



Красива е и доста по-голяма вътре, отколкото човек очаква.



Сега тя е все така добре поддържана и в нея има литургии, но най-интересното за туристите е рамкираното копие на кръщелното на Агата, което виси от вътрешната страна на входната стена. Името на Агата е третото от горе надолу.



Всичко се обръща, когато единадесет годишната Агата загубва баща си. Това има драстични последствия за живота и начина на мислене на подрастващата бъдеща писателка. Налага се тя да разбере цената на парите, да се примири с новия, значително по-скромен начин на живот на семейството и да остане без любящата подкрепа на Фредерик. Вероятно за това мотив в повечето ѝ романи са именно парите. Детството ѝ свършва.

Девет малки негърчета до късно поседяха.

Заспа едното непробудно и вече осем бяха.