Интересно, но точно

романът “Коледна песен” е причината днес да празнуваме Коледа

по познатия в цял свят начин. Преди Дикенс да напише прочутата си творба, Коледа в Западна Европа е била изцяло посветено на християнските символи празненство. Освен това е срещала сериозна опозиция от пуританските общества в Англия и Новия свят като “капан на папистите”. Богатите домове раздавали храна и дребни пари на слугите си и на бедните, но тази практика не била универсална и била отричана от мнозина. Дикенсовият бестселър обаче популяризира (особено сред жените) идеята, че ако не дадеш някакъв материален дар от себе си, ще си обречен на самота и нещастие. Така се ражда романтичната Коледа, в която скъпите дарове се приравняват с израза на любов, близост и чувство за принадлежност. В същата 1843 г. е публикувана и първата коледна картичка. Тя окончателно затвърждава практиката на размяна на специални коледни дарове не само между работодатели и работници и от богати към бедни, но между всички, които искат да потвърдят добрите връзки на роднинство и приятелство помежду си.

И така, религиозната Коледа започва бавно да се превръща в нещо съвсем друго - в

празник на потреблението.

Първо в Англия и САЩ, а после, на вълните на културния износ от тези две страни - и по целия свят. Да, не бива да се забравя, че Коледа всъщност е ситуирана около една дата, която е била време за основни свещени празници от древността, та до днес - зимното слънцестоене. Още в древна Персия тогава се е празнувало прераждането на слънчевия бог и сатрапите от всички провинции са принасяли скъпи дарове на шаха. А и исторически проучвания потвърждават, че Исус Христос едва ли е роден точно на 25 декември. Просто символизмът на религията е поставил раждането на Спасителя на една свещена дата, която в много народи и култури означава едно - края на един цикъл и началото на нов, изпълнен с надежди.

От средата на 19. век обаче индустриалната революция във Великобритания и САЩ започва да изменя този празник във

фестивал на една нова религия – религията на консуматорите.

Антропологът Ръсел Белк анализира този процес в статията си “Материализмът и създаването на съвременната американска Коледа”. Белк проследява замяната на християнските свещени символи с нови, въздигащи в култ масовото потребление и бясното харчене свръх възможностите на повечето от нас. Новата Коледа се основава на убеждението, че притежанието на материални блага е висшият път към удовлетворение в живота, а размяната им - основен израз на обич и привързаност. През 19. век американските масмедии, филмовата и рекламната индустрия започват да изграждат една нова митология, включваща всички елементи на сакралния мит и бързо подменяща значението на християнската Коледа. Основната фигура в тази митология е Дядо Коледа или Санта Клаус, нарисуван през 1863 г. от Томас Наст и описан за широката публика в серия приказки от автора на “Магьосникът от Оз” Франк Баум. И в двата образа - литературния и художествения, присъстват

типични отличителни черти на божество -

на бога на потреблението. В приказките на Баум откриваме някои от основните критерии, характеризиращи божествения герой (включително и Христос) - мистериозно раждане, инициация, свещена задача, смърт при необикновени обстоятелства, възкресение и възнесение. Историята е следната: бездетният дървар Клаус и жена му Аня карат шейна с дървени играчки, които да подарят на племенниците си за Коледа. Снежна буря спира теглената от северни елени шейна и семейството замръзва в преспите. Те се “събуждат” на Северния полюс, където едно джудже им обяснява, че вече са безсмъртни, Клаус е вече Свети Клаус и трябва да изпълни пророчеството да разнася всяка година играчки до всички деца по света. Според историите на Баум Северният полюс не е на земята, а някъде във вълшебните небеса. А Дядо Коледа царува там като добро и всезнаещо божество (в чиито тефтери се отбелязва кой е бил добър и кой - не, и кой ще бъде възнаграден или наказан за това от божеството). Иконографията на Наст допълва божествения образ -

добрият старец с дълга бяла брада е познат на всички от християнските изображения на Бога.

Само че над новата Коледа властва вече не аскетичният, сериозен Христос, който раздава дарове от любов и хармония, а един дебел, розовобузест, засмян северен Бакхус, чийто натъпкан с материални стоки чувал е пряка заемка от древногръцкия рог на изобилието.