Една пета от британците, навършили пълнолетие, вярват, че чаят, който консумират, произхожда от Великобритания. Това показва социологическо проучване на организацията Fairtrade („Справедлива търговия“), цитирано от Пи Ей мидия/ДПА. Организацията призовава търговските марки да бъдат по-прозрачни относно произхода на продуктите си.

Почти целият чай е внос

Допитването, проведено от консултантската компания Kantar, разкрива широкоразпространена заблуда за произхода на любимата напитка на Острова. Всъщност почти целият чай, който се пие в британските домове и кафенета, е вносен.

  • Най-голям дял идва от Кения,

  • следвана от Индия и Малави.

Макар и в ограничени количества, чай може да се отглежда и във Великобритания, но само в специфични микроклиматични условия – пример за това е чаената ферма Tregothnan в графство Конруол, Югозападна Англия. С напредването на климатичните промени възможността за култивиране на чай в страната вероятно ще се увеличава.

Какво показват числата

Анкетата, проведена сред 1 365 възрастни британци между 14 и 18 август, дава следните резултати:

  • 21% от респондентите вярват, че чаят, който пият, идва от Великобритания.

  • Тази заблуда е особено силна сред младите на възраст между 25 и 34 години – 46% от тях смятат, че чаят е местен.

  • Повече от една трета от анкетираните вярват, че чаят им идва от Индия.

Предизвикателствата пред производителите

Производителите на чай в страните износители се сблъскват с редица проблеми – ниско заплащане, социално неравенство и въздействието на климатичните промени.

Според изследване на Fairtrade:

  • Само 1 от всеки 5 кенийски производители на чай печели достатъчно, за да покрие основните си нужди.

Какво искат потребителите

Проучването очертава и очакванията на британските потребители:

  • 86% от анкетираните искат марките да предоставят повече информация за произхода на продуктите.

  • 75% смятат, че е важно да знаят и цените, които се плащат на фермерите в страни като Кения.

  • Повече от половината респонденти (55%) са на мнение, че бизнесът трябва да поеме „голяма част“ или дори „цялата отговорност“ за спазването на човешките права на работниците във веригата за доставки.