Съветът на Камбърланд в Северна Англия обяви, че всеки, който взема камъчета от плажовете, вече ще бъде глобяван с до 1000 британски лири. Мнозина смятат, че това решение е разочароващо, но както показват изследванията, предотвратяването на ерозията е от ключово значение.
За много хора посещението на плажа е повод за радостни спомени от детството. Лесно е да забравим, че пясъкът и камъчетата са важно местообитание за редица същества. [Пясъкът] също така осигурява естествена защита на домовете и инфраструктурата от силата на морето.
Мнозина са вземали по някое и друго камъче за спомен - или дори цяла торба за своите градински алпинеуми. По-запалените ентусиасти са очаровани от разнообразието от видове, цветове, форми и дори вкаменелости, открити по плажовете и пренесени от минали ледници или ерозирали скали наблизо.
Въпреки това малко известен факт е, че в Обединеното кралство е забранено да се изнасят каквито и да било материали от плажа. Това е наредба, залегнала в Закона за защита на крайбрежието от 1949 г., който ограничава историческите загуби на стотици хиляди тонове седименти от плажовете, причинени от хора, които добиват „безплатни“ седименти за строителни материали.
Протеженията на чакълестите плажове в Англия са защитени от закона и заради екологичните им качества, определени от Natural England заради местообитанията, които предоставят, и видовете, които разчитат на тях. Но за хората, които живеят в близост до тези плажове, една от основните функции на камъчетата се изразява в това, че те намаляват крайбрежната ерозия и наводненията.
Обемът на плажа е от решаващо значение за това доколко той е ефективен за намаляване на двата риска. Всъщност колкото повече камъчета и седименти има на него, толкова по-голяма е способността му да поглъща енергията на вълните. Премахването на много камъчета, пясък или други седименти намалява способността на плажа да действа като естествена бариера срещу наводненията и ерозията.
Този обем се променя естествено през годината, тъй като плажът се приспособява към промените във вълните през сезоните. Вълните пренасят камъчетата на плажа и извън него, като сортират различните по големина седименти в отделни райони. По-енергичните вълни по време на зимните бури могат да пренесат по-големи седименти в горната част на плажа и да образуват стръмен хребет от камъчета, известен като берма.
Снимка: Chris I White / Shutterstock
Бермата в горната част на плажа често е първата форма на естествена защита от бури, като поглъща и разсейва енергията на вълните. Освен това намалява риска от извеждането на вълните извън пределите на плажа и пречи на подкопаването и разрушаването на морските стени или скали в задната им част.
Всичко това се насъбира
Докато един човек, който взема няколко камъчета от плажа, може да не повлияе значително на бермата или на общия обем на плажа, кумулативният ефект от много хора, които премахват множество камъчета, може да бъде по-значим. Това може да попречи на естествените процеси на сортиране на плажа и да наруши цялостното му динамично равновесие.
Като се има предвид значението на задържането на седименти в системата за защита от наводнения и ерозия, в момента се провеждат изследвания за по-добро разбиране на начина, по който плажовете с камъчета реагират на вълните и бурите. Тези изследвания са особено важни за оценка на ефективността на изкуствено създадените чакълести плажове за осигуряване на защита от крайбрежни наводнения и рискове от ерозия.
Мониторингът на преноса на седименти е от ключово значение за напредъка на тези изследвания, като за проследяване на седиментите след ерозията им от плажа се използват нови евтини и базирани на общността методи.
В условията на променящ се климат, при който се очаква тези рискове да бъдат по-интензивни и чести, съществува неотложна необходимост от задържане на седиментите по плажовете и осигуряване на възможност за естествена защита на крайбрежието и благоприятно развитие на местообитанията.
[Съответно] молбата хората да не взимат камъчета от плажа може да изглежда тривиална и незначителна, но това може да помогне на плажовете да играят ефективна роля в защитата на нашите брегове.
Автори: Джоузеф Ърл (Joseph Earl), докторант в Центъра по околна среда в Ланкастър, Ланкастърски университет (Lancaster University), и Сузана Илич (Suzana Ilic), старши преподавател в Центъра по околна среда в Ланкастър, Ланкастърски университет (Lancaster University).
Тази статия е препубликувана от The Conversation под лиценза Creative Commons и преведена от Obekti.bg с любезното съгласие на нейните автори. Прочетете оригиналната статия тук.
