Както у нас, така и в повечето култури по света алкохолът е сред най-често употребяваните и легални субстанции, въздействащи върху всички органи и системи в човешкия организъм. 
В алкохола и неговата употреба няма нищо лошо до момента, в който пиещият, славейки се с умението „да носи” много на пиене, започне да търси алкохолни ситуации и поводи за пиене, а след това загуби контрол над употребата си и неговото безпроблемно пиене прерасне в продължителни запои, водещи до крайно изтощение на организма.

Каква е причината за всичко това?

Една от най-разпространените теории за развитието на алкохолизма е т.нар. „хипотеза за намаляване на напрежението”, според която хората с алкохолни проблеми са започнали употребата за да редуцират стреса в живота си. В този случай обаче става въпрос за изграждане на операционален рефлекс или навик, тъй като е доказано, че алкохолът по-скоро засилва напрежението отколкото да го намалява.

Друга разпространена теория за произхода на алкохолизма се основава на идеята, че хората пият и понякога развиват проблеми с алкохола защото той предизвиква удоволствено преживяване, засилва социализацията и намалява тревожността им. Според тази концепция, логично е да се предположи, че алкохолизмът се развива при тези, които имат високи нива на тревожност и липса на социални умения, свързани с общуването, справянето с житейски ситуации и промяната.

Споменах промяната не случайно, тъй като именно тя е решението на проблема.

Добре знаем, че чрез употребата не само на алкохол, но и на наркотици, злоупотребяването с храна и отдадеността на хазарта, повечето хора намаляват или избягват негативни състояния като безсилие, конфликти, стрес, напрежение, преумора и неудовлетвореност.