Любовта може да бъде двигател за много неща. Любовта е живот, стимул за промяна, вдъхновение. Това значи да предизвикваш себе си, да израстваш, да си смел, да даваш повече, отколкото си очаквал, че можеш да дадеш.

Когато една жена дълго време живее без любов, това неизменно се отразява не само в душата ѝ, но и във външния ѝ вид.

Тя спира да се гласи

В началото на една връзка жената може с часове да избира рокля, да се гримира, да експериментира с косата си, да купува бельо, което харесва именно на нея. Обича да се гледа в огледалото и да си представя как ще я види любимият с новата прическа, новот о червило, новата рокля, новото бижу.

А след това минават няколко години. Спират да ѝ казват, че е красива. Новият ѝ цвят на косата остава незабелязан. На роклята, която е избирала толкова дълго, никой не реагира. Опитът да изглежда особено добре не предизвиква никакъв интерес. Постепенно мозъкът си прави много прост извод: усилията нямат смисъл. Защо да губи един час за грим, ако никой няма да я погледне? Защо да купува красива рокля, ако човекът до нея отдавна е спрял да я забелязва? Защо да се снима, ако собственото ѝ отражение вече не ѝ носи удоволствие?

Така се появява външната небрежност, която в действителност може да не е липса на женственост, а резултат от емоционално изтощение.

Може да има и обратният ефект


Но липсата на любов далеч невинаги прави жената незабележима. Някои започват да изглеждат така, сякаш постоянно се приготвят за червения килим. Перфектен грим. Безупречна коса. Дрехи, които подчертават фигурата. Постоянни козметични процедури и грижа за себе си от всякакъв тип - спорт, снимки, контрол на теглото.

На пръв поглед изглежда, че пред нас стои жена с великолепна самооценка. Но понякога зад това се крие съвсем различна нагласа: „Ако бъда достатъчно красива, най-накрая ще изберат мен“.

Тогава грижата за себе си спира да бъде удоволствие и се превръща в изпит. За жената не е достатъчно просто да изглежда добре. За нея е необходимо да изглежда по-добре от останалите. Тя може да получи десетки комплименти и въпреки това да забележи само един-единствен свой недостатък.

Защото целта вече не е да се харесва на себе си. Целта е най-накрая да се почувства достойна и забелязана.

Сякаш се загубва

Има още една промяна, която е трудна за забелязване отстрани. Жената спира да гледа на себе си като на жив човек и започва да възприема тялото си като проект, който постоянно трябва да бъде поправян. Коремът трябва да бъде по-малък, кожата – по-гладка, лицето – по-младо, гърдите – по-стегнати, теглото – по-ниско, възрастта – по-незабележима.

Тогава е възможно да се впусне в излишни корекции, които постепенно да се превърнат в мания. По-добре не поемайте по този път и приемете себе си такава, каквато сте.

Не бързайте да съдите някого – понякога зад една красива външност или зад една много „направена“ външност се крие едно разбито сърце.