Доскоро липсата на партньор се възприемаше от много жени като временно обстоятелство. Трябва да се запознаеш с подходящ мъж, да дадеш шанс на връзката, да се научиш на компромиси. Днес все повече жени си задават други въпроси: наистина ли връзката прави живота ми по-добър? Какво получавам от партньорството и на каква цена ми излиза то? Тоест с течение на времето все по-малко жени са склонни да правят компромиси със себе си в името на това да имат партньор до себе си.
И тук не говорим непременно за разочарование от любовта или за стремеж към независимост на всяка цена. По-скоро се променят представите за това какви трябва да бъдат отношенията. Жените са все по-малко склонни да се съгласяват на съюз, в който се налага постоянно да се напасват, да поемат основния емоционален и битов товар или да се отказват от собствените си нужди.
Ето пет въпроса, които ни карат да погледнем на връзките по нов начин.
1. Наистина ли с него ми е по-добре, отколкото сама?
Въпросът изглежда прост, но променя много неща. Преди присъствието на партньор само по себе си можеше да се възприема като предимство: има с кого да прекараш уикенда, да споделиш битовите грижи, да обсъдиш проблемите. Но ако връзката носи повече тревога, конфликти и умора, отколкото радост, жената започва да се замисля за реалната ѝ стойност.
Да бъдеш сама, не означава задължително да си самотна.
2. Защо трябва да обяснявам на зрял човек елементарни неща?
Защо трябва да се напомня за домашните задължения? Защо грижата за децата се възприема предимно като женска отговорност? Защо емоционалната подкрепа, организацията на семейния живот и решаването на ежедневните въпроси често падат върху плещите само на единия т партньорите?
Много жени се уморяват не толкова от самите задължения, колкото от необходимостта постоянно да ги управляват: да забелязват, планират, напомнят, разпределят и контролират. И в отговор не получават никаква благодарност, а дори обратното – недоволство от партньора.
3. Защо моите нужди винаги остават на заден план?
Във връзките компромисите са неизбежни. Но компромисът се различава от постоянното пренебрегване на самия себе си.
Ако жената редовно се отказва от своите планове, интереси, почивка и желания в името на удобството на партньора, рано или късно тя започва да забелязва дисбаланса.
Например, защо неговата кариера се смята за важна за цялото семейство, а нейните професионални амбиции – за нещо второстепенно? Защо неговата умора трябва да се зачита, а нейната собствена се приема за даденост? Защо свободното време на мъжа е неприкосновено, а жената трябва да търси един час за себе си между работата и домашните задължения?
4. Мога ли да бъда себе си до него?
Понякога външно връзката изглежда безупречна и успешна, но жената постепенно започва да забелязва, че все по-често контролира собственото си поведение.
Тя подбира думите си, за да не предизвика раздразнение, избягва определени теми, крие недоволството си, отказва се от някои интереси или се опитва да отговори на очакванията на партньора. Ако по-често си премълчавате, отколкото се осмелявате да кажете какво мислите, значи има проблем.
5. Какво ще се промени в живота ми, ако спра да чакам той да се промени?
Това е може би най-трудният въпрос.
Много връзки продължават не толкова заради това, което се случва между партньорите в момента, колкото заради надеждата за бъдещето. Жената чака мъжът да стане по-внимателен, да започне да участва в семейния живот, да се научи да говори за чувствата си, да спре да омаловажава преживяванията ѝ.
Минават месеци и години, но обещанията не се превръщат в реални промени.
В един момент се налага да осмислиш настоящето си – такова, каквото е.
Промяната не е еднорог, но изисква желание и усилия и от двете страни. Не е възможно да се изгради щастлив съвместен живот единствено на базата на очакването, че един ден всичко ще бъде различно. Затова не се страхувайте да си дадете ясна и реалистична сметка за възможностите.
