Някога имало една библиотека, която изгоряла при пожар. От ценните й книги оцелял само един ръкопис. Той попаднал при книжар, който го оставил на един рафт в книжарницата си между книгите. Така минали години, а ръкописът бил сякаш забравен.
Никой от купувачите не му обръщал внимание. Нов собственик купил книжарницата и решил да се отърве от ненужните му книги. Между изхвърлените бил и старият ръкопис. На него попаднал бедняк, който си търсил с какво да запали огън.
Малко преди да запали ръкописа, прочел какво пише в него „Този човек, който намери на морския бряг горещ камък, ще намери всичко, за което е мечтал.“. Бедният човечец поел към морето, за да открие въпросния камък. Камъните, които докосвал били студени и той отново ги връщал в морето.
Така търсил с дни, седмици, месеци, години. И един ден ръката му се докоснала до горещ камък, но той по навик го хвърлил в морето.
Изводът от тази история е, че когато търсим по-добро бъдеще за себе си е добре да се вглеждаме внимателно във всеки детайл, а не да се оставяме на рутината. Щастието почти винаги е някъде край нас. Ако бързаме да го открием, може да се разминем с него.
