7 метода за справяне с чувството за вина

28 март 2019 г., 14:31
1689

Илюстрация: GoodStudio / Shutterstock

Понякога вината ни връхлита изневиделица и не ни оставя, докато не сме прекарали часове, предъвквайки отново и отново всички начини, по които сме успели да допуснем грешка, да нараним най-близките ни хора или да преценим неправилно дадена ситуация. Понякога вината е необходима – тя ни напомня за моралния ни компас, който ни насочва към поправяне на лошите ни постъпки. Само че непрестанното чувство за вина, което ни обгръща като в невидима клетка, ни пречи да гледаме напред.

Така че какво можем да направим, за да се справим с чувството за вина, което ни преследва денем и нощем? Клиничният психолог д-р Елън Хендриксен, която работи към Бостънския университет, предлага 7 метода за освобождаване от тези негативни чувства по ефективен и бърз начин.

Съвет №1: Спомнете си за другата страна на вината.

Вината ни кара да се чувстваме сякаш сме нищо. Искаме да се смалим колкото една мравчица, да не вдигаме глава, а само да гледаме земята. Тази фаза е неприятна и всяка секунда придобива продължителността на час. Всъщност чувството за вина е добър знак, тъй като представлява доказателство за наличието на емпатия и за силно желание да не нараняваме другите.

Група изследователи от университета на Британска Колумбия (Woodmass & O'Connor, 2018) извършва редица експерименти, за да определи каква е противоположността на психопатията. Те откриват, че до голяма степен това е склонността към изпитване на чувствo за вина, което от своя страна е свързано с откровеността, сътрудничеството и добросъвестността. Изследователите наричат комбинацията от тези характеристики "състрадателна моралност".

Съвет №2: Поправете причинените от вас злини.

Разбира се, не всяка вина е илюзия. В дадени случаи човек наистина допуска грешки, чиито последствия могат да бъдат минимални или колосални както за извършителя, така и за останалите. Ако смятаме, че сме постъпили неетично, грубо или неадекватно и мислите за неправилната постъпка ни измъчват, то тогава е най-добре да си признаем и да поискам прошка. Може дори да се опитаме да поправите причинените от нас злини.

Да, откритото заявяване на допусната грешка е трудоемко начинание.

Да, най-вероятно може да измислите хиляди причини да не го правите.

Но шансът да се почувстваме значително по-добре, след като сме си признали грешките, е голям. Поискването на прошка и проявяването на готовност да поправим лошата постъпка са необходима стъпка за освобождаване от чувството за вина.

Съвет №3: Достатъчно с "Трябваше да се сетя…"

Голяма част от проучванията на тема вина се базират на резултатите от експерименти с бивши военни. Войната предоставя редица причини за чувства за вина – вина поради убийството на противника; вина, породена от изпитаното удоволствие от убийството на противника; вина относно убийството на цивилни; вина заради собственото оцеляване и гибелта на другите и много други. Въпреки че вината на ветераните е вследствие от множество специфични фактори, тя може се наблюдава под най-различни форми в ежедневието ни. Причините за интензивните негативни чувства са четири често срещани мисловни грешки.

Първата мисловна грешка е склонността да вярваме, че резултатите от действията ни са били лесно предсказуеми. Д-р Елън Хендриксен дава за пример войник, който изпитва чувство за вина, тъй като е застрелял някого, който е изглеждал като заплаха, но впоследствие се е оказало, че не е въоръжен. Пример от всекидневието е приятел, който на по-късен етап разкрива, че страда от депресия. Клиничният психолог д-р Елън Хендриксен разкрива, че най-лесният начин за идентифициране на тази мисловна грешка е честото използване на израза "Трябваше да се досетя по-рано."

Какво може да направите в тази ситуация? Помислете добре какво вие е било известно в онзи момент, преди да извършите погрешното действие. Направете разлика между "Трябваше да се досетя" и "Иска ми се да знаех". Опитайте се да заместите "Трябваше да се досетя, че той/тя е депресиран/а" с "Иска ми се да знаех, че е депресиран/а". Това не е начин да се измъкнете от вината, а метод за осъзнаване на реалността.

Съвет №4: Достатъчно с "Нямах причина да го направя."

Втората мисловна грешка може да бъде сумирана в три думи – липса на причина. В този случай хората вярват, че действията им са били неоснователни и е трябвало да подходят по по-адекватен начин. Например много от нас изпитват вина заради поведението си като тийнейджъри. Когато се чувстваме виновни относно дадено поведение, това е вследствие на две неща. Първо, ние сме сигурни, че е можело да постъпим по по-добър начин. Второ, вярваме, че ни е била достъпна необходимата информация, за да избегнем извършването на грешното действие.

Замислете се за уменията, ресурсите и информацията, с които сте разполагали в момента на вземане на решение. В случая с войника, който стреля по невъоръжен човек, реакцията му е породена от съображения за сигурност за цялото военно поделение. Когато става въпрос за зле обмислени постъпки от тийнейджърските години, поведението тогава е отговаряло на нивото на зрелост за възрастта.

Накратко: не съдете миналите си действия спрямо стандартите, уменията, зрелостта и мъдростта, които притежавате сега.

Съвет №5: Избягвайте поемането на прекалено много отговорност.

Третата мисловна грешка се базира на поемането на прекалено много отговорност. Класически пример за подобно поведение са децата, които се обвиняват за разногласията между родителите си, или оцелелите сексуално посегателство, които се самообвиняват за нападението. За да се справите с тази мисловна грешка, е необходимо да се запитате: Кой е този, който се държеше неправилно? Детето? Оцелелият сексуално посегателство? Разбира се, че нито един от двамата – те са жертвите на заобикалящите ги обстоятелства.

Друг метод за справяне със съкрушаващата отговорност и вина е отчитането на останалите фактори. В момента четете тази статия не само защото сте отворили интернет страницата, а и заради това че аз (редакторът) съм я написала, публикувала в сайта, вие сте я забелязали, имате на разположение телефон или лаптоп, и така нататък. Същата логика може да бъде приложена и в контекста на непрестанното чувство за вина. Когато усещате как всичката отговорност пада върху плещите ви, се замислете дали не е възможно да идентифицирате редица други фактори, които са повлияли на развитието на ситуацията.

Съвет №6: Направете разлика между грешка по невнимание и умишлено злодеяние.

Четвъртата мисловна грешка включва схващането, че сте направили грешка напълно съзнателно и сте нарушили моралния си кодекс. Д-р Елън Хендриксен споделя историята на един от клиентите си, който изпитва изключително силна вина, поради това че е паркирал колата на родителите си под дърво по време на буря, което довежда до значителни щети, след като малко по-късно клон пада върху превозното средство.

За да се справите с мисълта за злодеяние, се фокусирайте върху първоначалния умисъл или цел. Важно е да се установи ясно разграничение между съзнателното извършване на неправилно действие и лошите резултати вследствие на невнимание. Друг пример е чувството за вина, след като сте препоръчали ресторант на приятел, който впоследствие получава хранително отравяне от ястията там. Често обаче разграничението не е толкова ясно. А понякога дори е възможно да се установи умисъл.

Да, наистина пуснахте онзи слух за бившия си партньор.

Да, върнахте музикалната му колекция, но всички дискове бяха надраскани.

В тези случаи чувството за вина е очаквано, но не трябва да позволявате на негативните чувства да нарастват неконтролируемо. Обмислете дали не се самоизмъчвате прекалено много и най-важното – дали бихте постъпило по същия начин следващия път. Преодоляването на описаните четири мисловни грешки не означава, че можете просто да измиете ръцете си и да кажете "Това не е по моя вина." Справянето с погрешното мислене има за цел обективното възприемане на вината, като същевременно спомага за засилване на емпатията към самия себе си въпреки направените грешки и гафове.

Съвет №7: С всяка изминала година става по-лесно.

Това е най-простото решение. Изследователи от Куинследския университет откриват, че негативните емоции като вина и срам намаляват прогресивно с увеличаването на възрастта. Така че просто си дайте малко време. След седмица, месец или година сегашните причинители на вина могат да изглеждат незначителни или дори напълно неоснователни.

Източник: Framar.bg

Ключови думи:
Коментари