Ръководени от широко разпространени и често пъти - грешни мнения, някои хора така и не могат да повярват, че семействата с едно дете могат да бъдат хармонични и щастливи. А в повечето случаи тези насаждани стереотипи са чисто и просто глупави.
Ако детето е единствено, ще порасне егоист
Мнозина мислят, че егоизмът е пряко свързан с умението или неумението да споделяш неща. И ако хлапето няма братя и сестри, всички играчки остават само за него и то непременно ще порасне като човек, който мисли само за себе си.
На практика, особеностите на характера най-често са по рождение и дори в голямо семейство някои деца с лекота дават на сругите своите “богатства“, а други скъпернически отстояват правата на частната собственост – крещят и плачат, защитавайки своите играчки и бонбони.
Както единственото дете може да бъде щедро и дружелюбно по природа, а родителите му подкрепят тези черти, учейки го да споделя своите неща с близките възрастни.
То ще остане инфантилно за цял живот
Когато се роди бебе, голямото дете в семейството по неволя пораства бързо. Към него се предявяват повече изисквания, то е длъжно да дава пример и да се грижи за малкото. А пък на единственото дете не е съдено да порасне така рязко и този факт поражда представи, че родителите ще му бършат носа, докато се ожени. А може и след това.
Но всъщност проблемът с инфантилните деца отново е в родителите. Разбира се, на възрастните (особено на майките и бабите) им е приятно да удължат детството на своите рожби, мислейки за тях като за беззащитни хора, които не могат да се справят сами с житейските неволи.
И в този случай раждането на малко братче или сестричка действително може да избави голямото дете от хиперопеката на бабите. Но ако на възрастните самокритиката не им е чужда, те са наясно с особеностите на човешкото развитие, знаят това онова за детската психология и разбират кристално ясно какъв подход на възпитание да изберат, така че дори детето да е единствено в семейството, да порасне самостоятелен човек.
Единственото дете се социализира по-трудно
Съществува мнението, че дете, което расте само сред възрастни, не умее да общува с връстниците си и като следствие, се адаптира по-трудно в детската градина и училише.
За щастие, семейството не е единственото място, където хлапето може да общува. Всевъзможни развиващи занимания, детски клубове или обикновените площадки за игра помагат на детето да разшири своя кръг от познанства и да се научи да играе с другите.
А роднините и приятелите на родителите му, идващи на гости, помагат да се утвърдят добрите навици в общуването.
Прочетете останалите 3 глупави стереотипа за семействата с едно дете на сайта на Новите родители.
