Различни страхове връхлитат малкото дете и то често не може да се справи само с тях. То трудно различава реално от нереално. За него всичко е действителност. А, за да преодолее страха си, разчита единствено на вас.

В ранна възраст то се плаши най-често от непознатото – ситуации, места, хора, животни, от сънищата, от раздяла и от смъртта.

2-годишното може да писне при вида на непознат човек, който се явява на вратата на стаята. То ще се сгуши в мама, когато отидат на гости и 2 часа може да не мръдне от скута й, докато другите деца около него си играят.

От каквото и да е роден страхът, в прегръдката на родителите той се стопява като мартенски сняг, твърдят психолози. Съветът им е: не отказвайте на детето да постои но ръце или гушнато, докато се успокои.

Животните

Много животни плашат децата най-вече, защото те са чували разказите на родителите си, били са плашени, попаднали са в ситуация, която им е изкарала акъла, или пък са били ухапани...

Щом майката пищи при вида на паяк, няма как синът ѝ да е храбрец.

Ако при всяка гръмотевица тя се гуши в обятията на таткото, е много вероятно и детето да се плаши от бурята. Ако тя държи здраво детето за ръка и го дърпа към себе си при всяко разминаване с куче, детето няма как да не „попие“ този страх. 

Или, ако родителите разказват и обсъждат зловещи истории за ухапани или нападнати от кучета, детето живее с убеждението, че те са опасни. И често страхът му се пренася върху всички четирикраки, които им приличат.

Сънищата

5 часа след като се роди, бебето вече сънува. И в ранна възраст възприема съня като действителност. Трудно е да разберем от какво се плаши, особено във възрастта, когато не може да разкаже съня си, нито да го нарисува.

3-5-годишните често говорят или плачат на сън. Може да се случи да седне в леглото и да плаче, а на сутринта да не помни нищо.

„Насадените“ страхове

Често, когато не могат да се справят с дадена ситуация, родителите използват заплахи: „Ще те дам на баба меца“, „Ако не си пиеш лекарството, ще идеш в болница“ , „Ей сега ще дойде Торбалан“. Детето приема сериозно вашите думи. Така, без да съзнавате, му насаждате още страхове.