5 неща, които трябва да забравим, за да бъдем успешни

23 май 2017 г., 10:45
1224

By crazymedia / Shutterstock

Един голям въпрос в живота ми е колко неща трябваше да забравя, за да взема решението да обучавам децата си у дома, предава Мениджър Нюз

Трябваше да забравя всичките си представи за родителството (оказва се, че децата не се нуждаят от учители, а от обич). Забравих представите си за мениджмънт на личността (човекът, който умее всичко, е остаряла цел). Трябваше да променя и представите си за това колко уважение заслужава всяко дете (свободата да избираме какво научаваме е основно право на всеки). 

Сега, след като децата ми вече учат у дома, разбрах, че причината повечето младежи да изживяват травма, когато започват първата си работа, е, че им се налага да забравят огромна част от нещата, които са научили в училище, за да оцелеят в света на възрастните. 

Без значение на колко сте години, колкото по-скоро започнете да забравяте, толкова по-бързо ще се отървете от багажите, които ви пречат да напреднете в днешния професионален живот, базиран на знанието. Ето пет неща, които повечето хора трябва да забравят. 

1. Насиленото обучение

Последната страст на поколението Y е ненаситното учене, когато започваш толкова да се интересуваш от онова, с което се занимаваш, че не искаш да спираш, докато не си научил всичко. Обаче единственият начин да го постигнете, е да знаете как да откриете сами материали и да изберете поредността на заучаването им, която работи най-добре за вас. Това означава, че не можете да разчитате на никой друг да очертае пътя ви. 

В работата, за да създаваме ценни неща, трябва да създадем и собствена пътека за учене. Трябва да забравите навика да чакате някой да ви каже какво трябва да правите, ако искате да поемете юздите на живота си като възрастни хора. 

2. Ученето за бележки 

В истинския живот не получавате бележки по шестобалната система. Понякога той ни дава награди за добрите постижения, но, като цяло, истинската награда е възможността да стъпите на собствения си път. За това също няма специална оценка, защото единственият, който може да прецени кое е най-добро за вас, сте самите вие. 

Подвигът да направим решенията си независими от „бележките” е тоталната противоположност на всичко, на което ни е възпитало училището. Защото, ако вършите нещо по друга причина, освен да изкарате шестица, значи сте напълно неконтролируеми в класната стая и може дори да изгубите нуждата да я посещавате. 

Затова училището ви учи да зубрите онова, което ще дадат в контролното. Работата е точно обратният случай. Истински важното никога няма да бъде в контролното. 

3. Отлагането на самопознанието за ваканциите 

За онези от вас които не следят живота на британските принцове Уилям и Хари, пояснявам, че прескочена година (gap year) е периодът, когато някой завършва гимназия и отделя няколко месеца, преди да започне университета, за да пътува и да опознава себе си. Подразбира се, че не научавате нищо за себе си в училище и затова свободното време е толкова важно, че във Великобритания му посвещават цяла година. 

Всъщност е доста вярно, че не научавате много за себе си в училище – защото, ако хората ви казват какво да учите, няма как да прозрете кои сте всъщност. Ако обаче се налага да отделяте цяла година, за да го направите, подкрепяте идеята, че образованието и самопознанието са взаимно изключващи се понятия. 

В работата обаче образоването и самопознанието чрез труд са братя-близнаци и залог за щастие. Ако не ги синхронизирате, винаги ще чувствате, че пропускате нещо. 

4. Да говорите дори тогава, когато нямате какво да кажете 

В шести клас учителката ни даде списък с теми за Месопотамия, от които трябваше да изберем своята за десетстраничното есе, което ни бе заръчала. Когато стигна до темата за медицината в Месопотамия, тя каза, че това е труден въпрос. Аз избрах него.

Прочетете целия текст в Мениджър Нюз.

Коментари