Повечето хора мислят, че знаят какво включва понятието психопат – човек, който не изпитва никакви чувства. Това определение обаче неправилно обобщава едно иначе сложно личностно разстройство, което според Диагностичния и статистически наръчник за психични разстройства (DSM-V) спада към антисоциалното разстройство на личността.
Представяме ви 5 изненадващи факта за психопатите, които вероятно не са ви известни.
1. Психопатията представлява спектър и всички ние се намираме някъде по неговата дължина
Ако някога сте показали липса на вина или разкаяние, не сте изпитали съчувствие към някого или сте използвали чара си, за да манипулирате останалите (спомнете си последното си интервю за работа), значи сте извадили на показ психопатичните си черти. Също така е възможно да сте показали неустрашимост в дадена ситуация или да сте поели голям риск – и двете поведения се причисляват към психопатичните наклонности.
2. Не всички психопати са "психари"
Патрик Бейтмън от "Американски психар" и Ханибал Лектър от "Мълчанието на агнетата" са типичните примери за психопати от попкултурата. Вярно е, че повечето серийни убийци са психопати, огромна част от психопатите обаче не са серийни убийци. Хората с психопатични наклонности съставят около 1% от популацията и могат да бъдат продуктивни членове на обществото.
Липсата на емоции като безпокойство и страх им помага да запазят спокойствие по време на кризисни ситуации. Предишни изследвания са показали, че при тази група от хора се наблюдава намален отговор на изненадващи събития. Ако някой ви стресне, докато гледате хорър филм, най-вероятно ще ви накара да реагирате по определен начин – ще извикате, ще се обърнете назад и т.н. Психопатите реагират на подобни предизвикващи уплаха ситуации по не толкова интензивен начин. Нещо повече – те успяват да останат спокойни. Всъщност намалената реакция към обстоятелства, пораждащи страх и безпокойство, може да се окаже полезна черта за индивиди, които работят като войници или хирурзи.
Също така психопатите могат да бъдат изключително чаровни (дори и само привидно) и притежават умението да вземат смели и високорискови решения, както и да показват безскрупулно и целенасочено поведение. Това ги превръща в перфектните кандидати за работни места, които изискват подобни качества.
3. Психопатите предпочитат големите градове пред малките селища
Индивидите с психопатични характеристики най-вероятно могат да бъдат намерени в градовете и метрополисите, тъй като тази група хора предпочитат да прилагат така наречената стратегия за бърза история на живота. Това означава, че психопатите насочват вниманието си към увеличаване на краткосрочните си възможности за намиране на партньори. Те не желаят да инвестират време и усилия в изграждането на дългосрочни връзки, започване на семейство и осигуряване на стабилност в живота си. Стратегията за бърза история на живота се свързва с по-голяма честота на поемане на рискове и проявата на егоизъм. Също така градовете предоставят на мъжете и жените с психопатични наклонности по-добри шансове за идентифициране на хора, податливи на манипулация. Допълнителен бонус са анонимността и пониженият риск от забелязване сред многобройното население.
4. Ситуацията при жените психопати е малко по-различна
Въпреки че мъжете и жените психопати имат много общо помежду си, представителите на нежния пол са по-склонни към прояви на промискуитет, емоционални проблеми и тревожност. Някои психолози твърдят, че на някои жени с психопатични характеристики на личността погрешно се поставя диагноза гранично личностово разстройство, което се характеризира с импулсивност, изблици на гняв и неумение за емоционална регулация. Това твърдение може да обясни (поне частично) защо в по-голяма част от проучванията нивата на психопатия са много по-ниски при жените.
5. Психопатите изпитват (някои) чувства
Въпреки че индивидите с психопатични характеристики на личността съобщават за отсъствие на някои специфични емоции от репертоара си като тревожност, страх и тъга, те все пак изпитват щастие, радост, изненада и погнуса като останалите хора. Въпреки че психопатите изпитват трудности при разпознаването на уплашените и тъжни лица, и реагират по по-умерен начин на заплахи и наказание, те могат успешно да идентифицират щастливите лица и да реагират положително, когато са възнаграждавани.
Трябва обаче да се има предвид, че получаването на малка награда, която вероятно ще направи средностатистическия човек щастлив, за индивид с психопатични наклонности това няма да е достатъчно. Те имат нужда от много по-значителни възнаграждения, за да се почувстват удовлетворени. С други думи, те могат да изпитват радост, задоволство и мотивация, но само когато наградата е достатъчно голяма. Разбира се, те също така могат да се ядосат, когато някой ги провокира, или да се разочароват, когато усилията им се окажат неуспешни.
