През лятото на същата година, Кукучка и Тадеуш Пьотровски изкачват К2 по много труден маршрут по Южната стена. Двамата са участници в международна експедиция, оглавявана от д-р Карл-Мариа Херлигкофер. На върха са на 8.07. На слизане, обаче, Пьотровски пада и загива. Ето и думите на самия Кукучка за пристигането му в базовия лагер: „Сред тълпата от хора едни ме поздравяваха, други ми изказваха съболезнования. Всички бяха сърдечни и симпатични. Италианският лекар се интересуваше от моето здраве. Един ме снимаше с камера, друг записваше моя несвързан разказ. Четири дни по-късно летях с хеликоптер към Скарду. Още веднъж обхванах с поглед К2. Но не изпитах радост от преминаването по тази великолепна стена само с един партньор, от части в алпийски стил, без кислород. Последните ми преживявания бяха прекалено тежки, а цената на победата – твърде висока.”

През есента на 1986-а година, седемчленна експедиция, ръководена от Кукучка и организирана от Артур Хайзер, решава да атакува Манаслу и Анапурна. Продължителни влошавания на времето обаче забавят действията на алпинистите прекалено много. Когато на 10.11. Юрек и Хайзер са на върха, „битката за Хималайската корона” вече е загубена (Райнхолд Меснер стъпва на Лхоце по-малко от месец по-рано, на 16.10.). На Кукучка остават още Анапурна и Шишапангма. Все пак, това е девети нов маршрут към осемхилядник, а за младият Хайзер – първи връх от най-високите.

Кукучка и Хайзер все пак се отправят към Анапурна. На 03.02. успяват да запишат първо зимно изкачване на върха (признато е, че южнокорейците са излъгали за своя успех през 1984-а).
Своята „колекция” Йежи Кукучка завършва на 18.09.1987 г. на Шишапангма. Самият той ръководни 13-членната международна експедиция. Освен него, на върха са още Ришард Варецки (първо полско изкачване), Ванда Руткиевич (четвърти осемхилядник за нея), Елса Авила (първа мексиканка и латиноамериканка и най-млада алпинистка на осемхилядник), Карлос Карсолио (първи латиноамериканец с два от най-високите върхова), Рамиро Наварете (първи еквадорец с такъв връх). На следващия ден, в алпийски стил по нов маршрут на върха са и Стийв Ънч и Алън Хинкс. А Кукучка и Хайзер стигат и до неизкачвания дотогава Йебокангал (7365 м.).

След тази експедиция, както може да се предположи, следват празненства, чествания, интервюта, участия, които започват още от Катманду и продължават близо година. През този период Кукучка не участва в нови експедиции. Но той си остава скромния човек, когото всички познават и безкрайно уважават, заради възможностите, постиженията и това, което е направил за мнозина други. Целият този „шум” даже смущава полякът, който не желае да е център на вниманието, а е доволен, че тази „тежест” и „задължение” вече не е на раменете му. Най-добре за Кукучка пише Меснер, в поздравлението си лично до Юрек – „Ти не си втори. Ти си велик. Твой: Райнхолд” А самият Кукучка казва за себе си: „Аз съм човек като всички останали”.

През 1988-а Кукучка оглавява експедиция по Южната стена на Анапурна. Той и Хайзер предприемат опит и за преминаване на всички върхове над 8000 метра в масива. Но стигат само до Източния връх (8010 м.). Все пак, нов маршрут по тази впечатляваща стена е прокаран, но в планината завинаги остава Рамиро Наварате, който загива на слизане, след като също стъпва на Източния връх.

Година по-късно, на 24.10.1989 г. загива Йежи Кукучка, след падане от Южната стена на Лхоце, където е достигнал около 8200 м. Причина за смъртта на Кукучка е скъсване на въжето. Той е надживян от съпругата си и двата си сина. През 1992-а година е издадена книгата на Кукучка „Моят вертикален свят: изкачването на осемхилядниците”.

Източник: http://www.alpineclub-vihren.com/