Когато Габриел Гарсия Маркес започва да пише „100 години самота“, той се принуждава да напусне своята работа. Продава колата си, задлъжнява. Налага му се дори да продаде миксера и сешоара на съпругата си, за да изкара малко пари. Когато научава какво е сторил, тя му казва „Не позволявай на книгата да се превърне в нещо лошо.“
Предлагаме ви една колекция от най-проницателните мисли на този човек, който е не само талантлив писател, но и човек, който – подобно на нас – е преминал през тежки времена. Ако се чувствате унили, просто прочетете следващите редове.
Трябва да се опитваме да чуем детския глас, който все още се крие в нас самите. Ако се вслушаме в него, ще разпалим живота в нас отново. Ако изгубим връзката с детето, нашата свръзка с живота ще бъде скъсана напълно.
Един човек не умира, когато трябва, а когато може.
Сърцето елиминира лошите спомени и увеличава добрите. Именно благодарение на тази негова способност успяваме да издържим на тегобите на миналото.
Проблемът с брака е, че приключва всяка вечер, след правенето на любов. На сутринта, преди закуска, трябва да бъде изграден наново.
Бъдете спокойни. Господ ви очаква на вратата.
Не нося шапка, защото не искам да я свалям от ничия глава.
Лудите престават да бъдат луди, веднъж щом приемем техните доводи.
