„Интелигентният човек знае всичко, но не и онова, което може да му е от полза. Щастливият знае какво е най-добро за него.“

Понякога интелигентността може да доведе до много проблеми. Ето 13 причини, поради които щастието е твърде трудно за много хора с висок интелект:

1. Интелигентните хора имат прекалено високи стандарти.

Да имаш стандарти въобще не е нещо лошо. Това ще ви държи на пътя, който води към щастието и успеха. Прекалено високите стандарти обаче могат да се окажат проблем.

Интелигентните хора обикновено знаят какво искат от живота и отказват да се задоволят с по-малко. Техните високи стандарти се отнасят за всички области на живота: работа, взаимоотношения и житейски цели.

Всъщност тези изисквания могат да бъдат трудно достижими. Затова интелигентните хора постоянно са преследвани от чувство на неудовлетвореност от собствените си постижения или от работата, която не им позволява да се развиват. Завишените им очаквания към самите тях могат да окажат значително влияние и върху отношенията им с другите.

2. Интелигентните хора често не са в състояние да приемат нещата такива, каквито са, те се фокусират върху това какви би трябвало да бъдат в идеалния случай.

Ако изпитвате състояние на щастие, обикновено умът ви е изцяло в настоящия момент. Тогава вниманието ви е насочено единствено към това, което се случва с вас тук и сега.

3. Интелигентните хора не знаят как да получат удовлетворение от настоящия момент, защото постоянно се опитват да намерят някакъв смисъл.

При много интелигентния човек знанието надделява над осъзнаването. Умът му не е в състояние да получи удовлетворение от настоящия момент: той добавя или отнема от него, изяснява или преформулира, разбира или тълкува, просто се лута някъде далеч и т.н. Умът се опитва да "редактира" текущия момент и да намери смисъл в него, защото самият момент не му е достатъчен.

Тази неудовлетвореност подтиква ума да работи отчаяно, за да извлече цялата натрупана информация и спомени, които биха му позволили да направи този момент "още по-добър".

И по време на този процес умът се държи нетърпеливо, бясно или объркано, защото откритията му не стигат или изобщо не може да открие нищо. И тъй като настоящите му ресурси се оказват недостатъчни, той започва да работи още по-усилено: чете, пише, търси в интернет и просто мисли.

4. Щастието е ум, който се успокоява; интелигентността е ум, който отказва да се успокои.

За щастливия ум това, което има, е достатъчно. Такъв човек не се стреми да промени настоящето; той просто го приема и действа според обстоятелствата. На прекалено интелигентния човек е трудно да се угоди – той никога няма да може да разбере от какво е толкова доволен щастливият ум и ще го обвини в мързел.

5. По-голямата част от интелигентните хора постоянно са фиксирани върху нещо.

Високоинтелигентните хора са склонни постоянно да анализират и проучват всичко до изтощение. За да вземат каквото и да е решение, те трябва да претеглят всички "за" и "против". Тази склонност често ги води до депресия.

В същото време отговорите, които получават на мъчителните си въпроси, могат да бъдат не само неприятни и разочароващи, но и да имат опустошителен ефект върху самите тях.

"Способността да наблюдаваш, без да оценяваш, е най-висшата форма на интелигентност", Джидду Кришнамурти.

6. Ако резултатът от действието се окаже по-лош от очаквания, интелигентните хора изпитват дълбоко разочарование.

Действията невинаги водят до същия програмиран резултат: интелигентните хора вярват твърде много в силата на своята интелигентност и в способността ѝ да предвижда последствията от техните действия.

7. Постоянна безмилостна самокритика.

Повечето интелигентни хора имат доста ниска самооценка и причината за това се крие в постоянните критики, които насочват към себе си.<--pagebreak-->Те не са в състояние да приемат недостатъците си, защото смятат, че трябва да живеят според най-високите стандарти. Ето защо състоянието на духа често им е мрачно.

8. Те търсят по-дълбоко ниво на съществуване.

Най-интелигентните хора са способни да различават доброто от лошото, но въпреки това не могат да приемат отрицателните човешки качества или се отнасят твърде сурово към тях. Осъзнаването на суровата истина е болезнено и съкрушително за тях, защото повечето интелигентни гледат преди всичко навътре в себе си.