4. Истинската красота живее под кожата. Когато наистина опознаеш някой, по-голямата част от физическите му характеристики изчезват в ума ти. Започваш да се съсредоточаваш в енергията му, да познаваш аромата му и да оценяваш разума му. Виждаш само есенцията на човека, не черупката. Затова не може човек да се влюби във физическата красота. Може да се изкушава от нея, да бъде увлечен от нея, да я иска и да я притежава. Можете да обичате с очите си или с тялото си за известно време, но не и със сърцето си дългосрочно. Затова, когато наистина човек се свърже с вътрешното Аз на другия, несъвършенствата остават без значение.
5. Само ние самите знаем на какво сме истински способни. Освен ако някой не погледне в същността на сърцето ви, или не види колко е голяма страстта ви или не погледне в дълбините на душата ви и не види колко голяма е волята ви, той няма работа да ви казва какво можете или не можете да постигнете.
6. Любовта ни създава щастието. Щастието, което чувстваме, е право пропорционално на любовта, която даваме. Когато обичаме, подсъзнателно започваме да се стремим да станем по-добри. А когато го правим, всичко около нас става по-добро. На млади години любовта е учител. В средната възраст тя е основа, фундамент. На старини извиква спомени за най-прекрасната и неповторима наслада от живота.
Прочетете целия текст в Мениджър Нюз.
