Понякога правим нещо и едва после се замисляме: имаше ли логика? Всъщност, винаги има някаква логика, но понякога тя се крие в някои необясними странности на нашия ум.

Ето някои от психологическите ефекти, които ни карат да действаме по един или друг начин:

Ефект на котвата

Хората сравняват всяка по-късно придобита информация на базата на първоначалната, дори тя да е погрешна. Често се използва в магазините. Например, не бихте си купили блуза за 200 лева. Но ако видите, че е намалена от хиляда лева, може да решите, че не трябва да изпускате промоцията – дори и първоначалната цена да е измислена.

Отклонение в посока на резултата

Често преценяваме дали едно решение е правилно според крайния резултат, а не според действията, които сме предприели за постигането му. Този ефект често се използва от рекламите, които ни концентрират само върху крайния резултат (покупката). Така че, ако сега използвате съвсем нов iPhone, не можете сте убедени, че решението да похарчите всичките си пари за него е било правилно.

Парадоксът на избора

Парадоксът на избора гласи, че колкото по-голям избор имаме, толкова по-малко вероятно е да бъдем доволни от окончателното си решение. Понякога купувате нещо и след това съжалявате, защото може да сте купили нещо по-добро или по-изгодно. Дори ако окончателното решение е най-доброто, може да останем недоволни, защото изборът е бил твърде голям.

Илюзия на струпването

Тази илюзия се характеризира с тенденцията да откриваме система в случайни съвпадения. Това важи особено за комарджиите и любителите на знаците за съдба. И двамата могат неправилно да интерпретират събитията. Не се навивайте, хора.

Ефектът на несръчността

Представете си, че влюбена двойка върви по улицата и единият внезапно се удря в стълб. Малко вероятно е другият да си каже „Какъв идиот!“ Напротив, той ще им се стори още по-сладък. Съвършенството е отблъскващо, а грешките са привлекателни – те ни придават по-човешки облик. Ето защо не бива да се разстройвате, ако сте се сблъскали с някой, когото харесвате.