10 ползи от това да казваме онова, което мислим

03 април 2019 г., 14:40
6883

Илюстрация: one line man / Shutterstock

Когато в живота оставим твърде много място за "политическа коректност", рискуваме да загубим себе си, създавайки крехки взаимоотношения, в които не се свързваме автентично, а само чрез социални конвенции. Последиците са ужасни не само за другите, но и за самите нас. Философът Габриел Марсел вече е казал: "Когато не живееш така както мислиш, в крайна сметка мислиш както живееш".

Не става дума за това да използваме искреността като извинение да нараняваме другите и да не работим върху нашата асертивност. Трябва да намерим средината, в която можем да кажем това, което мислим по най-добрия начин, за нашето собствено добро и това на нашите взаимоотношения.

По какъв начин да казваме това, което мислим, ми прави по-добри хора?

Това насърчава автентичността. Ние имаме шесто чувство за лъжата и фалша. По същия начин, по който забелязваме, когато човек се преструва или крие нещо от нас, ние също усещаме кога е искрен и автентичен. Да бъдем последователни, да казваме това, което мислим и да действаме съответно, е форма на себеизразяване, която другите имат склонност да оценяват положително, защото тя генерира доверие. Автентичността също така ни спестява когнитивния дисонанс и вътрешните конфликти, оставяйки ни повече енергия, за да растем като хора в правилната посока.

Показва, че сме ангажирани. Когато някой не е част от нашия най-приближен кръг, обикновено активираме социалния характер, който сме изградили, във взаимодействието си с него. Този характер не ни помага точно да укрепваме отношенията помежду си, а по-скоро е отговорен за поддържането на дистанцирана и политически коректна връзка. Напротив, казвайки това, което мислим, в много случаи може да бъде начин да покажем на някого, че ни е достатъчно грижа, за да се откажем от тази социална маска. Ако другият човек е честен, той ще оцени жеста.

Укрепва отношенията. Когато хората се свързват чрез автентичната си същност и взаимно уважение, отношенията стават все по-здрави. Ако знаем, че другият е честен и ще ни каже какво мисли, ще му се доверим и ще намалим защитите си. Този тип доверие засилва връзката. Самата тя надхвърля условностите, защото двете страни са свързани от дълбините на същността си. Това отваря малка вратичка, през която другият да може да ни изследва и опознае по-добре.

Показва зрялост. Често се изисква повече смелост да кажем това, което мислим, отколкото да излъжем. Ако също така знаем как да изразяваме нашето мнение и емоции тактично и твърдо, това е съществен признак за зрялост. Честността, която не наранява, е вид "свръхсила", която може да ни превърне в специални хора — такива, които другите искат до себе си.

Освобождава емоционалния излишък. Прикриването на нашите чувства води до натрупване на много "емоционални излишъци". Тези потиснати емоции могат да ни накарат да избухнем по най-лошия начин, всяка ситуация може да се превърне в сламката, която прекършва гърба на камилата. От друга страна това, да казваме нещата, когато ги чувстваме, ни помага да се освободим от тези негативни емоции, за да не трупваме гняв или негодувание към другите.

Освобождава от когнитивния товар. Измислянето на истории и лъжи добавя огромен товар, защото сме принудени да помним тази алтернативна реалност. В дългосрочен план това ще ни струва много по отношение на напрежението и стреса. Напротив, "Ако казваш истината, не трябва да помниш нищо", каза Марк Твен. Да бъдем последователни и честни ще ни освободи от това бреме, като ни избави от необходимостта да помним лъжите, или от тази — да играем "персонажа", който сме изградили, но не съответства на нашето "аз". Да казваме онова, което мислим, че е освобождаващо.

Спестява бъдещи проблеми. Добрите огради правят добри съседи, твърди популярна поговорка. Да казваме това, което мислим, така че другите да знаят къде стоят нашите граници, ще ни помогне да избегнем проблемите, причинени от недоразумения. Напротив, да бъдем твърде толерантни, когато нещо ни притеснява или ни лъжат, може да предизвика големи проблеми в нашите взаимоотношения, както и в живота ни изобщо.

Насърчава самоприемането. "Ако не можете да кажете истината за себе си, не можете да я разпознаете у другите", казва Вирджиния Улф. За да бъдем последователни е необходимо да започнем от дълбоко ниво на самопознание. Нужно е да сме наясно с нашите собствените идеи и ценности, както и с нашите емоции. Можем да бъдем последователни и автентични, само когато познаваме и приемаме себе си достатъчно. Също така е важно да знаем, че нашето мнение не е обща истина, така че да не развиваме властен и авторитарен подход, който, вместо да ни сближава с другите, ни дистанцира.

Придобиваме самочувствие. Много пъти лъжем, защото в нашето мисловно изчисление лъжата е по-удобна от истината. Понякога се страхуваме от това, което другите могат да мислят за нас, ако се изразим по автентичен начин и, за да запазим този образ, който сме построили, избираме най-простия път. От друга страна, честността ще ни помогне да загубим страха си от това, което другите мислят и ще укрепи нашето самочувствие.

Привлича още повече честност. Да казваме това, което мислим, често има "репликативен ефект", защото насърчава хората около нас да казват какво мислят. Трябва винаги да помним, че много хора реагират, гледайки себе си в огледалото, което им показваме, така че ако подхождаме с лъжи и конвенции, те ще са склонни да правят същото. Напротив, ако сме честни, ще е по-вероятно другите да се чувстват достатъчно комфортно, за да ни кажат какво мислят. В края на краищата, "Да бъдеш честен, може да не ти донесе много приятели, но винаги ще намериш правилните", казва Джон Ленън.

Източник: Framar.bg

Коментари