Да вдъхваме увереност на децата, да не използваме изрази, които могат да накърнят самочувствието им – да не ги сравняваме с техни връстници или роднини, да не им казваме, че това или онова "не е по силите им". Това са азбучни истини във възпитанието и мнозина ги знаят, но има и други, наглед безобидни фрази, зад които се крият неясни послания. Кои са те?
1. "Добра работа!“
Произнасяйки фразите „Браво!“ или „Добро дете“ всеки път, когато хлапето покаже някакво умение, всъщност го правите зависимо от вашето одобрение и съсипвате собствената му мотивация, сочат проучвания. „Запазете похвалите за моментите, когато те наистина ще са оправдани и бъдете възможно най-точни в останалите случаи“, съветва американската психоложка Джен Бърман. Така например, вместо „Беше страхотен на терена!“ можете да кажете „Подаде хубав пас на съотборника си.“
2. "Практиката ни прави перфектни."
Колкото повече време отделя детето, за да развие дадено умение, толкова по-добре го овладява. Изричайки това пред детето обаче, упражнявате натиск върху крехката му психика – „изпращате му послание, че ако прави грешки, значи не се труди достатъчно“, казва спортният психолог д-р Джоел Фиш.
„Виждал съм деца да се самонараняват, само защото не са най-добрите, въпреки че се стараят. Вашата работа е да помогнете на детето да се справи с емоциите, а не да ги потиска.“ Вместо да изисквате перфектност, подкрепяйте малчуганите, когато се трудят здраво. Така те ще се почувстват горди от прогреса, който са постигнали.
3. "Добре си, нищо ти няма!"
Когато децата паднат и одраскат коленете си, повечето родители им казват инстинктивно, че нищо лошо не се случило. Но тези думи могат да накарат хлапетата да се почувстват още по-зле. „Малчуганът плаче, защото не му е добре“, казва д-р Бърман. Ролята на родителя е да му помогне да се справи с емоциите си, а не да ги потиска.
